4.23. Страданията на Учителя и интелигенцията

[Iskri4ka]

23. Страданията на Учителя и интелигенцията

На следващия ден моето гостуване при Елена Иларионова продължаваше. Тя разказа различни случки от своят живот през време на Школата на Учителя. Ставаше дума, че човек трудно може да се справи на земята с тези условия - зима, жега, студ и мрак. По едно време тя ми каза: „Ще ти разкажа какво ми каза Учителят за себе си: „Еленке, труден е животът на човека на земята. А за Учителя живота на земята е още по-труден. За Учителят, да живее на земята - все едно ти да живееш в гериза на града, т.е. в канализацията на града."

 

Аз се вайкам. Оплаквам Учителя за страданията и мъченията, на които е подложен на земята. За мен Той е Великият Учител. По едно време Учителят каза: „Е, не съм за окайване толкова много. Но за вас идва по-лошото. Еленке, идват големи страдания за българската интелигенция." Аз възкликнах. Повечето приятели от първите години бяха учители. А това беше светът на интелигенцията до 1918 г. Знаех, че думите на Учителя ще се сбъднат. По наше време започнаха гонения срещу Братството, но останалата интелигенция със своите идейни течения също бе преследвана." Това ми каза сестра Еленка Иларионова.

 

Минаха години. След 9.IX.1944 г. до 1990 г., вече 45 години, вървяха и се движеха големите страдания за българската интелигенция. Каквото бе казал Учителят, то това се сбъдна. Беше казал още: „Като дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Така и стана. През тези 45 години ние проверихме думите на Учителя. Разбрахме какво значи страдание на Великия Учител и разбрахме какво значи страдание за българската интелигенция. Разбрахме. Това е първият етап от познанието ни за живота на земята. Останалото ще научите в Словото на Учителя.