5.03. Слънцето на Цялата Вселена

[Iskri4ka]

3. Слънцето на Цялата Вселена

Баща ми беше болен. Получи удар. Беше парализиран от дясната страна. Десният крак и дясната ръка не се движеха, както и говорът му бе засегнат. Беше 1938 г. Викахме лекари и се произнесоха: „Безнадеждно е положението, баща ви утре ще си замине!" Лекарят посъветвал брат ми да подготви майка ми и нас, да не се уплашим от предстоящата смърт на баща ми. „Какво, ще ги подготвям ли?" - възкликнал брат ми. Било е през месец март. Хванал едно такси и с него се качва на Изгрева. Било 9 часа вечерта. Искал да се качи по стълбите към стаята на Учителя, но брат Ради казал: „Не може, Учителят си е легнал!" „Баща ми е тежко болен. Търся помощ от Учителя." „Не, не може!" Учителят излиза в тоя момент от стаята си и казва: „Брат Ради, отиди и си легни и повече няма да се разправяш с него!" Учителят взима под ръка брат ми и тръгва с него да се разхожда по поляната. „Учителю, баща ми е...", но Учителят го прекъсва: „Брат Иван, виж тези звезди. Ето това съзвездие е Малката мечка, а там - Голямата мечка, ето Квачката, Ралото." Брат ми Иван е вдигнал глава и гледа към Небето. Учителят му посочва една звезда. „Виж Сириус, това е най-хубавата звезда. Това е Слънцето на цялата Вселена. Там живеят такива същества от най-висша еволюция, облечени в Божествена светлина." Брат ми гледа звездата, после сваля поглед и Го пита: „Учителю, баща ми ще живее ли?" Учителят продължава да му говори за звездите и за Космоса. „Ама, Учителю, баща ми е болен!" Учителят продължава: „Виждаш ли тази звезда как пада? Тя хиляда години има как лети." Учителят му показва звездите, после му показва земята. „Виж сега земята. Майката земя е стопила снега и водата се стича и така я напоява." Учителят продължава да говори. А брат ми се видял в чудо и си казал: „Язък за загубеното време! Какво ще стане с баща ми? Аз помислих, че Учителят ще ми даде съвет, а то какво излезе. Говори ми за звездите и ми показва как звездите падат." Шофьорът на таксито, който го е чакал с колата, започва да дава знак с клаксона. А на Изгрева всичко спи. Учителят казал: „Виждаш ли как дава сигнал, страх го е, да не би да си избягал." Погледнал часовника си и казал: „Сега е два часа през нощта." Значи, от 9 часа вечерта до два часа през нощта - всичко пет часа се разхожда по поляната и Учителят му говори за звездите. Едва ли има друг човек от Братството, на когото Учителят да е говорил толкова много за звездите, около пет часа. Учителят прибира часовника в джоба си и казва: „В два часа през нощта не се тръгва, нито се почва работа. Да мине два часа." Учителят продължава да се движи с него под ръка. Станало два часа и тридесет минути и тогава му казал: „Време е да си тръгнеш. Ще отидеш и ще кажеш много здраве на баща си." -"Но, Учителю, той е в агония!" „Той сега те чака на вратата и се ядосва, че още те няма." Брат ми си тръгва и с таксито пристига у дома.

 

По това време баща ми бе в агония. По едно време стана и започна да говори: „Къде е Иван? Къде е Иван?" Ние всички гледаме как изведнъж оздравя. През това време брат ми е на Изгрева с Учителя и на раздяла Учителят Му казва: „Иди си вкъщи! Баща ти те чака на вратата. Кажи му от Мене много здраве. Утре ще отидеш на ул. „Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина. Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици?" „Нищо, че сте вегетарианци. Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж. Ще му дадете компот от печени сливи." Брат ми целува ръка на Учителя и се връща в три часа през нощта у дома. Баща ми го чака на вратата. „Ти къде беше?" А брат ми отговаря: „Много здраве имаш от Учителя!"

 

Сутринта брат ми отива на ул. „Граф Игнатиев" и влиза в същия магазин, за който е споменал Учителят. Като го вижда, жената продавачка откача едно пиле от ченгела и му го подава, без брат ми да каже нещо. Брат ми пог-лежда нагоре към ченгела и вижда, че тя с ръката е свалила второто пиле, без да погледа нататък, като първото пиле стои още закачено на ченгела. Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми. Но се престарахме и му дадохме супа и вечерта. На следващия ден брат ми отива при Учителя да Му благодари. А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето?" „Ами сестрите ми се престараха и му дадоха още два -три пъти." „Не, друг път ще знаете. Каквото ви кажа, това е. Един път е за него. Сега второто ядене го поемам аз, но друг път ще знаете - каквото ви кажа, точно ще изпълнявате." По това време у дома идват лекарите да изкажат съболезнование на семейството ни, но заварват баща ми здрав да се разхожда и да говори. Питат се, как е възможно? Брат ми отговаря: „Възможно е, защото звездата Сириус изпрати помощта си за него!" Коя е тази звезда?" Брат ми отговаря: „Сириус е Слънцето на цялата Вселена." Те вдигат рамене и казват: „Нищо не разбираме" и си тръгват. Баща ми живя още 18 години. Често се спираше и вечерно време гледаше звездите и търсеше да намери звездата Сириус, но очите му бяха отслабнали и не можеше да я види. Веднъж отиде при Учителя на Изгрева и Му каза: „Учителю, очите ми отслабнаха и не мога да видя звездата Сириус, за да й благодаря, че чрез нея стана излекуването ми. После си казах, че като не я виждам, то поне да дойда при Вас, да Ви благодаря. Така може ли?" Учителят се усмихна: „Да, може. То е едно и също. Духът на Сириус и Духът на Вселената е тук, в Мен и пред теб. И ти свидетелстваш за това, че този Дух съществува и се проявява на Изгрева." Баща ми се покланя, целува ръка и се отдалечава. Дойде у дома и още от прага извика: „Деца, днес аз бях на Сириус! Целунах ръка на Великия Учител - повелител на Сириус!" Баща ми прогледна, вътрешният взор му бе изчистен и той, в лицето на Учителя, успя да съзре отблясъка, който идваше от светлината на Сириус. Защото Духът на Слънцето от цялата Вселена и Духът на Учителя бе едно и също нещо. Ето, това е духовното проглеждане на ученика. Само когато ученикът почне да различава нещата, чак тогава той има духовно зрение. А духовното зрение е уд на ученика от Школата на Учителя.