Jump to content

5.04. Мълчаливият разговор


Recommended Posts

4. Мълчаливият разговор

След като баща ни получи удар и след като оздравя с помощта на Учителя, ние решихме да отидем всички на Изгрева, за да може баща ми да Му благодари. Беше пролетта. На Изгрева подрязваха лозето. Учителят беше при лозите и Той режеше. Аз поисках да отида при Него, но сестрите от Изгрева не ме пуснаха. „Учителят е зает, не може да Го безпокоите!" Аз разблъсках всички наоколо и отидох при Него. „Учителю, баща ми оздравя и сега иска да Ви види!" „А, така ли? Цеко, ето ти ножицата и продължи да подрязваш!" Учителят пристъпи към баща ми и се прегърна с него и всички влезнахме в стаичката, в приемната. Седим и мълчим. Баща ми мълчи. Учителят мълчи и всички мълчим. Мълчим и се гледаме. Аз казвам: „Учителю, понеже баща ми не може хубаво да говори след удара, затова го е срам и мълчи." Учителят си вдига ръката и си слага пръст пред устата и ми показва с този жест, че трябва да мълча и да не говоря. Продължаваме да мълчим. След известно време Учителят каза: „Ако знаехте какъв разговор водехме с баща ви. Ако го бяхте чули, щяхте да се стъписате. А кой още присъстваше тука? Ако това знаехте само? Но вие нито чухте, нито видяхте." След това всички станахме, сбогувахме се и си тръгнахме. Учителят беше радостен, усмихнат и доволен от проведения мълчалив разговор.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...