13_3 АВРААМ, САРА И АГАР

[Albena]

АВРААМ, САРА И АГАР

 

Отворете книгата на Стария Завет и там ще проверите същия закон. Авраам беше на 90 години, а Сара – на 80, когато им се роди син – Исаак. Те трябваше да се приготвят, да се очистят от отрицателните мисли и желания, за да има какво да оставят в наследство на своето поколение. Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, всичко изпълняваше, без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет – да се запознае със законите на Бялото Братство, и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести. Каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше, затова се ползваше с почит и уважение между своите. (15, с. 156)

 

Ти ще познаеш твоята възлюбена само във време на изпитания, когато някъде слезеш в някой кладенец, че няма кой да дойде да ти помогне, тя трябва да те извади. В дадения случай онзи човек, който може да ти съдейства да израсне твоето дете в теб, той е твоят ближен. Детето е мярка за любовта отвън. Една майка, която не е родила дете, тя няма любов. В този смисъл всеки трябва да бъде една майка. Аз ще ви приведа Писанието – казва се: “Авраам роди Исаака.” Едно време и мъжете, и жените раждаха. В отрицателния период жените раждат. Пак ще се сменят. Ту жените, ту мъжете раждат. Сега мъжете не се женят, само жените се женят, затова и те раждат. Ще дойде време, когато жените ще се подмладят, мъжете ще се женят – тогава мъжете ще раждат. По на 10-20 години са всички мъже на земята, те не се женят, деца са още. Сега жените са възрастни, те се женят, а пък мъжете минават само за сватове. Вземете това в чистия смисъл. Няма никакви мъже в света, все жени има. След време ще има само мъже, никакви жени няма да има. Жените ще бъдат момичета по на 10-12 години. В този период жените раждат, ще дойде време, у мъжете ще се роди туй съзнание. Или, казано на друг език: когато жените и мъжете, когато женският и мъжкият принцип се съединят в едно тяло, както са били първоначално, само тогава може да се роди дете. Детето е противоположният принцип на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие в душата на майката и бащата. Детето отразява двамата до известна степен. Детето винаги трябва да остане дете. (24, с. 21)

 

Станал 60-80 годишен, ще се жени и деца ще има! Разбирам, има изключения, както Авраам роди на стари години – ама той беше с нови идеи, не беше остарял. Сегашните на 40 години остаряват. (124, с. 153)

 

Като прочетете Библията, вие бързате да си кажете мнението за тия, които са писали в нея. Казвате: “Отлично е писал Исайя, или Мойсей.” Да, Исайя се отличава с красивия си език. Мойсей пък е създал такива закони, които и до днес още не са изгубили цената си. Като четете за Авраама, вие се учудвате на неговата вяра и послушание. Бог каза на Авраама да напусне бащиния си дом, да отиде между езичниците. Той изпълнил волята Божия, но като влязъл между хората, възприел техния страх и в душата му се явило малко смущение. От страх да не го убият заради Сара, която била красива, Авраам скрил истината, представил я за своя сестра, а не за своя жена. Всъщност Авраам искал да изнесе идеята, че Сара не е негова жена, не е негова собственост, но негова другарка. Когато някой казва за другарката си “моята жена”, той я счита за своя собственост. Никаква собственост не е жената! Някой се оженил за дъщерята на някого и я нарича своя собственост. Жената пък счита мъжа за своя собственост и го нарича “мой мъж”. Колкото жената е собственост на мъжа, толкова и мъжът – на жената. Казвате: “Това са мои дървета.” – И дърветата не могат да бъдат ваша собственост. – “Моята идея.” – Идеята не може да бъде собственост на човека! През колко глави е минала тази идея, докато дойде в твоята глава! – “Моето разбиране.” – И разбирането не може да бъде собственост на човека. През колко умове е минало това разбиране, докато стане “твое”!(70, с. 262)

 

… Вие сте започнали с тази любов преждевременно. Една мома на 15 години иска да се ожени. Че какво знае тази мома? Каква ще бъде тя на 15 години? Имаме следния закон. Защото Сара беше бездетна и мисля, беше над 80 години, когато дойде Господ на гости, донесе Божието благословение. Понеже Господ ги посети, каза: “Идната година като дойда, Сара ще има дете.” Тя каза: “Не можа ли в младини, а в старини?” Засмя се – как тази старуха ще роди дете. Тя беше на 80 години, пречисти се, имаше зряла мисъл. Авраам беше по-стар, те имаха хубави качества. Господ ги държа бездетни да обработят хубавото в тях, да добият качества, че онова дете, което ще се роди, да има хубави качества. Ако тя беше 19-годишна, когато роди, тя щеше да бъде захласната. (12, с. 68)

 

Който не може докрай да изтърпи мъчнотиите и гоненията заради Христа, той не може да бъде Негов ученик. В това отношение всеки ще бъде гонен, презиран заради някаква своя идея, но той трябва да се въоръжи с вътрешно спокойствие, с търпение, за да издържи докрай. Такива примери имаме и в Библията, когато Авраам изпъди своята робиня Агар. Агар роди дете от Авраама, но понеже Сара не искаше тя да остане при нея, да й се подиграва като бездетна, каза на Авраама да я изпъди от нейния дом. Агар взе детето си и отиде в пустинята, дето прекара големи изпитания. Тя не можа да намери вода за пиене и за да не гледа страданията на детето си, хвърли го на земята, да умре, да не страда повече. В това време ангел Господен се яви и й показа де има вода за пиене, да спаси детето си. Има безброй примери из живота, от които се вижда, че Бог се грижи за всички живи същества. Затова не се обезсърчавайте, не падайте в отчаяние, но щом се намерите в някаква мъчнотия, обърнете се към Бога, Той да ви помогне, да ви освободи. (129, с. 65)

 

Синът на Агар – това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т.е. Господ даде Духа по обещанието Си чрез устата… Докато сте младенци, сте под отговорността на бащата. Когато бащата греши, синът страда и е в опасност; а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност. Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата, е в греха и носи последствията му. Бащата и синът са двама съдружници под закон: ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът (виноват или не); то си е закон. Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до четвърто поколение, а благословията – до хилядно поколение. Сега, докато сме младенци – съдружници (синове на стария си баща Луцифер; той е бащата на земята, на плътта). Луцифер или Сатана (защото е владеел Сатурна) или демона – той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината. И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера – младенци; и сме раби, а не още за Царството Божие. Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща си, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон. Реката се размътва главно от извора; ако мътилката иде отсред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът; но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря. Ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен. Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването – кръщението на сърцето (Духа на Сина в сърцето си, който вика “Авва, Отче”), тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но Син, и като такъв – наследник Божий чрез Христа. Когато не сме познавали Бога и Истината, служехме на тия, които не са богове; но след като познахме Бога, или по-добре – Бог като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил. Ап. Павел е бил в мъки на раждане, докле се роди Христос в неговите ученици. Не е лесно да се роди Христос в хората, и у нас в мнозина още не се е родил Христос. Двамата сина на Авраама – от робинята му Агар и от законната жена Сара – се разбира двамата человека в нас: плътта (синът на рабинята, на Луцифера) и синът на Сара (душата) – синът на Духа. Когато ще стане осиновяването – да се роди в нас Христос, ще слезе Духът у нас. (143, с. 98)