5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

[Iskri4ka]

28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка. Те му изпращаха разни формуляри със зададени въпроси, за да отговаря на тях. И ако отговореше на всички въпроси, щяха да го приемат като член на Розенкройцерите. Но брат ми е начетен и отговаря на всички въпроси. Те са учудени, че той знае толкова много неща. Той им пише, че е от Бялото Братство. Те му отговарят с писмо, че трябва да се определи: или да бъде към Розенкройцерите, или да остане към Бялото Братство в София. Не можело да членува към двете общества. Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция.

 

Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: „Учителю, Бялото Братство има ли средства?" И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел, където всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да квартирува там, да живее, като нощувката и храната е безплатна. През това време там се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки и там много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. А тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: „Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам. А и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: „Брат Стоименов, бях при Учителя, показах му снимки, за да види как Розенкройцерите имат хотел в Калифорния, как имат ресторант, където се хранят, как имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам - дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш от тука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее, как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Тръгва си и срам го е да мине покрай приемната на Учителя. А тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Затова брат ми минава зад тях. Не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая. Като го вижда, извиква: „Брат Иване, брат Иване, ела, ела." Брат ми отива при Учителя. „Е, какво ти каза брат Стоименов?" „Каза ми - я да си вървиш ти. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш. Братството няма възможност да се строи." Учителят му казва: „Има средства. Има и повече. Но аз те изпратих нарочно, да видиш, и да си свидетел. Защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава средства да се строи. Не Учителят е този, който не дава. Но други са, които не разрешават и не дават. А Братството има повече от Розенкройцерите и може да построи много повече и по-хубави неща от Розенкройцерите." Така свършва този исторически разговор между брат ми и Учителят. Ето, тази опитност е много важна, както по отношение на Розенкройцерите, така и за Изгрева. Аз бях чувала и от други хора, че Учителят е искал да се построи двуетажен дом за братята и сестрите. Да има по две стаи за семейните и по една стая за самотните. Трябвало в полукръг да се построи там, където е сега мястото на Учителя. Но Тодор Стоименов и другите около него не дадоха да се продума. Не даваха пари. Пазеха ги за „черни дни". Пазеха "бели пари за черни дни". Накрая черните дни дойдоха и вместо да вземат да раздадат белите пари на братята и сестрите, да си помогнат с тях, те взеха, че ги изгориха при обмяната на парите през 1947 година. Изгориха ги, за да не ги питат откъде имат толкова пари, защото след заминаването на Учителя ги укриха и направиха две счетоводства. Едно явно и официално за пред властите, а другото тайно и потайно, за вътрешните хора. Накрая всичко излезе на видело и се видя, кой бе против построяването на Дом за братята и сестрите. Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това. И сега на някои не им изнася. Но аз го изнасям, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука.

 

Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: „Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. А пачки пари по хилядарки са наредени в куфари. Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка по това време беше около 5-6 хиляди лева. Та, направете си сметка, какво представляваше тази сума.

 

Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: „Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили имаше и други хора имаше, които не даваха. Много трудно Учителят е работил с тези хора. Особено когато тези сили са работили срещу Учителя и са действали чрез тях. Много трудно е било за Учителя. Много му се искаше да се построи училище, дом за братята и сестрите, магазин, откъдето да се купува, да се построят малки работилници, чрез които братята и сестрите да си изкарват хляба. Но не дадоха пари. А защо? Беше ги жал за парите. Пазеха парите. А после ги изгориха всичките и след това се чудят, защо Невидимият свят отряза условията на Изгрева и спря всички. Чудят се защо става така. Разцепление, разединение, че накрая се стигна до процеса през 1957/58 г. Това идва оттам. Няма смирение, няма послушание към Учителя и Словото Му.

 

Тодор Стоименов бе студен, затворен човек. Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен, или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България? А какви сили стояха над него и какви сили бяха в него - това можем да съдим само по думите на Учителя, които бе казал на брат ми: „Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и другите, които не даваха. Тези, които не даваха бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството!