Jump to content

5.34. Кучето


Recommended Posts

34. Кучето

Катя Грива беше певица, но беше една от онези сестри, които наричахме „слънчогледи", защото по цял ден стояха на двора, или пред вратата на Учителя с единствената цел - да го зърнат и приказват с Него. Разбира се, че това пречеше на Учителя, а дразнеше и останалите. Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под леглото на Учителя. Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля. И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със зъби ръката му. Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе. И веднага слага напреко тоягата в устата й. И вместо да му захапе ръката, тя захапва тоягата. А Игнат е здрав и много як. Извлича я, умирява я и я извежда от стаята, а Учителят стои навън на пейката и наблюдава как се развиват нещата. Накрая нарежда на Игнат: „Отведи я у дома и я сложи да си легне на нейното легло!" На следващия ден Катя дойде смирена на беседа на Учителя, все едно, че нищо не е било. Какви ли не работи ставаха на Изгрева. Какви ли не хора живееха на Изгрева. Всеки беше различен от другия и никой с никого не можеше да се сравни и уеднакви. Разнообразие и цветуща многообразност. Това бяха нагледните помагала в Школата, с които учениците трябваше да усвояват знанията от Словото на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...