5.40. Закон за изобилието

[Iskri4ka]

40. Закон за изобилието

Отидохме с учениците в съседно село на екскурзия. Имаше една местност, която наричаха Божият мост. Това беше една тънка ивица земя над една пропаст. Аз съм с моя клас. През време на почивката аз чета беседа от Учителя. А две ученички стоят отстрани на пост, но едновременно слушат беседата. Като седнахме на обяд, дойде при нас едно момче, ученик от друга паралелка. Името му беше Благой, а прякорът му бе - Музген. Той беше бедно момче, не си носеше храна, затова му сложихме да яде. Направихме молитва на колене. Казахме "Отче наш"" и 91 псалом. Почнахме да ядем. Обръщам се към учениците: „Знаете ли как Христос е нахранил толкова много хора с две риби и 2 -3 хляба? Ето, виждате ли сега, ядем всички вече половин час и пак е пълна трапезата, и храната не се намалява." А целият клас беше от 36 ученички. Всеки си носеше храна. А ядат всички както трябва. Тогава момичетата си ядяха както трябва. Не пазеха диети, защото това бяха селски момичета. Те бяха свикнали да работят селска работа, но и да се хранят добре. А сега ядат всички, а остава храна. Остана един куп храна. „Виждате ли деца, какво стана сега? Ние се помолихме и дойде законът на изобилието. При него всички са еднакви, всички са равни и всички еднакво разделят Божието благословение." Всички се радват. Такова нещо на мен за пръв път ми се случи. И втори път не се повтори в моя живот. Знаете ли какво значи 36 гимназиални ученички да се молят от сърце и душа? Ако ви се случи това да го видите, то ще видите и ще ви се случат по-големи чудеса от онова, което аз видях. По едно време онова момче, дето прякора му бе Музген стана и пред всички каза: „Другарко учителко, аз съм от Комсомола. Изпратиха ме да Ви проследя и да Ви шпионирам. Обаче това, което аз видях тук, ме накара да се откажа от Комсомола и да остана при Вас". Всички ученички плачеха от радост, че този Мугзен се обърна към Бога. Накрая на годината казах на ученичките да съберем пари и му купихме костюм, и му го подарихме. Той плака от радост, а ние плачехме от умиление. Той остана верен на целия клас ученички и не ни предаде. Беше видял чудото, което произлезе от закона на изобилието. По друг начин той не можеше да постъпи.