Jump to content

7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ


Recommended Posts

11. ИЛИЯ УЗУНОВ

Той живееше в къщата на Стоянка Илиева. Тя беше най-луксозната барака на Изгрева. Беше построена от две еднакви половини. Едната беше на Стоянка Илиева, а другата е била предназначена да приема гости от провинцията и чужбина. По-късно Илия се нанася там, за което е бил упрекван от мнозина, че се е нанесъл в братско помещение, без да плаща наем. Той съжителстваше под един покрив със Стоянка Илиева до края. Когато започнах да работя със Стоянка Илиева, Илия изяви желание да работи с мен по една много важна работа. Стоянка отначало се опъваше и ревнуваше, и искаше първо с нея да приключа. Това и направих. Дойде ред на Илия. Той беше работил дълги години с Паневритмията и имаше една идея, която сподели с мене - бе Божествена. Аз схванах идеята много добре и я оцених по достойнство. И досега тя е запечатана в мене така, както я възприех отначало.

 

Идеята е следната. По времето на Учителя е издадена Паневритмия с музикален текст, както и книжка с нотния текст и отдолу е обозначен поетичния текст, даден от Олга Славчева. Освен това Боян Боев бе публикувал и обяснения и указания за начина как да се играят упражненията.

 

Аз бях запознат с работата на групата, съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, които дават ново разширено обяснение и описание как да се играят отделните упражнения. Към тях има изваден снимков материал на всички упражнения, направен от фотографа Васко Искренов, при което Мария Тодорова и Ярмила Менцлова са били онези, които са показвали отделните упражнения и които са заснети. Това беше 1972 г. и аз тогава търсих усилено тези снимки. Борис Николов тогава отказа да ми ги предаде, но ми посочи лицето, което ги държи. Това лице вече двадесет и три години ги задържа и не ги предава, за да се приложат към оригиналния текст и да могат да се отпечатат в отделна книга. Този проблем не е разрешен досега.

 

Идеята на Илия Узунов бе изключителна. Той искаше да онагледи и да покаже със снимка всяка една поза от едно движение при упражненията от Паневритмията. Паневритмията имаше нотен текст, имаше поетичен тест, имаше обяснение, но трябваше да се вмъкнат по няколко снимки, илюстриращи началото, средата и края на едно упражнение. Те трябваше да се подредят последователно под нотния текст. И онзи, който реши да изучава Паневритмията да има едно практическо ръководство.

 

За тази цел аз работих три месеца с него, заснех всички упражнения, които той показваше и направих 400 снимки, които му ги връчих. Това ми костваше три лекарски заплати и към четири месеца работа. След време отивам и виждам, че той беше изрязал снимките по начин, който не очаквах, по който начин се нарушаваше първоначалния замисъл. Изказах недоволство. Той започна да развива теории и да философства. Разбрах, че нищо няма да направи. Упрекна мнозина, че никой не му съдейства със снимки. Искал да приложи снимки, направени от Васко Искренов на Рила, с общи изгледи на Паневритмията. След една седмица му занасям 52 оригинални снимки на Васко Искренов с формат 6/9 см от рилския живот. Зарадва се, че ще му послужат. След това искаше да залепи изрязани ленти, на които да са записани отделните упражнения с нотния текст, за да може да ги залепи над снимките и да бъде показано кои пози и снимки се отнасят към дадено упражнение и даден музикален текст. Реших да му съдействам.

 

Следващия път пристигнах заедно с Милка Кралева, която беше моя съпруга и след тримесечен брачен живот тя замина за Бургас, като юридически бе законна съпруга около девет години, през което време тя получи софийско жителство за себе си и дъщеря си. Тогава без софийско жителство не можеше нито да се живее в София, нито да се работи каквато и да е работа. Илия ни предостави своя работен материал. Милка знаеше предварително каква е идеята и докъде сме стигнали. Тя разгледа материала, понеже беше музикант-професионалист и познаваше много добре Паневритмията. Запитах я: „Така, както е направено, може ли в бъдеще един човек като разгледа всичко това, да може да се научи как да играе Паневритмия?" Отговори: „Това е напълно достатъчно". Аз се успокоих. Илия изиска да му се препише цялата Паневритмия на нотен текст и да му се изпрати. Целта беше, след това той с ножица да изрязва музикалните упражнения и да ги залепва към снимките. Милка обеща да препише Паневритмията. Тогава нямаше ксерокс в София. Милка беше в Бургас, износваше своята бременност и там преписа нотния текст. Изпрати ми го, а аз го отнесох на Илия. Всичко, каквото искаше, бе направено от нас. Оставаше той да довърши работата и да ми предаде всичко онова, което е направил, за да го пазя като архив. Такава беше уговорката. Тази уговорката важи и досега.

 

Той започна да споделя с различни лица, показа материал на този и онзи и те го разколебаха и му противодействаха. Аз разбрах, че той не може да се справи с тази работа окончателно. Той бе уловил идеята, но нямаше качества да я реализира. Това го разбрах по-късно, когато записвах неговите опитности, че дори и с помощта и настояването на Учителя той не е реализирал много неща в живота си. Затова човек не може да му се сърди. Така е устроен.

 

През 1983 г. ми предстоеше заминаване на работа в чужбина. Отидох при него и му заявих да предаде целия материал на Милка Кралева, защото е моя законна съпруга и тя също е съдействала на този етап. Той наистина след време го е предал на Милка. Не след дълго време, както се случва, някой го разколебава и той си взима обратно материала. Когато се върнах след три години, той не беше направил нищо. А междувременно материалът му беше преминал през още няколко ръце и някой бе задържал и обсебил оригиналните снимки на Васко Искренов. Той не можа да разбере кой ги е прибрал и откраднал, с една дума. И досега не се знае това. Ето колко лесно се работи с онези, които са целували десницата на Учителя. Направо казано: Невъзможно е!

 

Минаха години. Появи се Мария Арсова, която пожела да съдейства, понеже има отношение към Паневритмията и беше близка позната на Илия. Тя сподели с мен и аз й разказах цялата история. Реших да й съдействам. Илия в този период накрая бе решил с протокол да ми предаде всичко, но аз го посъветвах да се даде материала на Мария Арсова, за да направи съответния опит и завърши неговата работа. Така материалът отиде в нея. Тя поиска да се направят нови снимки, намери се един младеж - Александър Станчин, който беше идеален за модел и четиримата отидохме в един парк и аз заснех на осем филма всички пози, които бяха показвани и уточнявани с Илия Узунов. Но отново несполука, филмите и материалите се оказаха с изтекъл срок за годност и излязоха несполучливи. Противоречията продължават. Аз знаех къде е грешката. Но нищо не можеше да се направи на този етап. Когато се задвижи една работа, за да се реализира, тя минава през различни етапи. Всеки един човек, който участва в един отделен етап, без него не може. Трябва всички да участват в реализацията. По внушение на чужди лица Илия Узунов отстрани мен и Милка Кралева и вече двадесет и три години тази прекрасна идея не може да се реализира. Дано Мария Арсова реализира нещата докрай. Ако не ги реализира, имам пълномощно от Илия Узунов да прибера нещата и тогава аз ще си избирам сътрудниците. Разказах това, за да видите колко трудно се реализира една идея.

 

Веднъж Илия направи една изповед: "Ние от Братството направихме фатална грешка след 9.IХ.1944г., че се отделихме и отдалечихме от обществото. Сами се изолирахме. Това ни провали." Да, това бе вярно. Дори и през времето на социализма, когато държавата задължаваше всички да работят на държавна служба, мнозина от изгревяни не работеха и затова нямат държавна пенсия. Някои от тях сега имат социална пенсия. А Илия Узунов иначе много умее да говори и може да сваля звезди от небето. Но едно е да говориш, а друго - да реализираш в живота си.

 

С годините той ми разказваше някои от своите опитности, които аз записах. Можеше да се запишат още. Когато отивах с магнетофон при него, той ми заявяваше, че сега не може да работи, защото не е възходящо състояние на духа и не си спомня нищо. А иначе, при обикновен разговор, от неговото съзнание изникваха бисери и откровения от живота на Школата. И благодарение на това, че успях да запиша тези неща, днес той може да има своя дял в поредицата „Изгревът". Ето така той има днес историческа проекция и то, благодарение на мен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този "факт" с преписването на Паневритмията изобщо не си го спомням. То не е истина. Аз не се ожених за Вергилий за софийско жителство. Що за мания е това да се извращават така фактите. Идеята за този брак бе изцяло негова. А Паневритмията не съм преписвала. Аз окайвах съдбата си в Бургас, за това че бракът с Вергилий ми донесе една стресирана бременност, и не ми донесе спокойствие и нормален живот. Но и сама се справих с трудностите, които неговия егоцентризъм ми създаде. Изгледах дъщеря ни без негова помощ, защото съзнателно се отказа от такава. И се радвам на внуците му сега, макар и далеч от България. Но Паневритмията не съл преписвала. След всяко негово обидно писмо по три дни се мъчех да изхвърля от себе си негативните му внушения. С него не съм имала никакъв творчески контакт след като бях прогонена от сприхавостта му, бременна с Богдана. Възмутена съм, че той коментира така превратно събитията и ми приписва неща които не съм правила. Аз не съм живяла в София с него, а в Своге. Софийското жителство не съм ползвала никога, както той се опитва да намеква. Никога не съм одобрявала каквито и идеи за работата на Вергилий с материали от Учителя. Не съм била негов сътрудник. Наивно повярвах че ме обича и се жени за мен с чувство за отговорност. Така каза на баща ми, в подлеза на Гарата в София на 11 май 1980 г. Илия Узунов ми донесе материалите си в Бургас за да довърша неговата работа, за което той вече бе неспособен поради възрастта. Аз ги приех. Но да обработваш материали по чужди идеи и да зарежеш своите, не е в моето разбиране за творчество. Затова Илия Узунов, който беше много близък с баща ми години наред, разбра че аз не искам да довърша труда му и взе отново куфара си. Освободи ме. Постъпи благородно. Той беше много изработен и интелигентен човек, малко бяха като него. След години защити "Сила и Живот" на събрание, което целеше да спре моята дейност за да не преча на софийските кандидат издатели, защити ме блестящо, аргументирано и като истински брат. Същото направи и Весела Несторова тогава. А с Вергилий нямам никаква връзка след като го напуснах в края на 1980-та и се върнах да живея при родителите си. Всичко което пише за обща работа с мен е измислица. Той трябва да изчисти отношенията си с мен на човешко ниво, на родителско ниво, да спре да игнорира дъщеря си и да й създава с това чувство за малоценност, а сетне да се опитва да прави кариера с духовни ценности.

Не приемам да бъда въвличана в дейността която Вергилий е създал.

Там ме няма. Няма ме!

Милка Кралева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...