17_04 МОЙСЕЙ И ЖЕРТВАТА

[Albena]

МОЙСЕЙ И ЖЕРТВАТА

 

Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Авраама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал, например, за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно – в него не се изразява характерът на Мойсея. (63, с. 83)

 

Религиозните хора очакват посещението на Духа. Какво ще намери Духът в тях? Той посещава само онези хора, които имат плодове. Когато Мойсей изведе евреите от Египет, Той им даде закони, които да изпълняват. За да се ползват от Божиите блага, те трябваше да научат закона на жертвата. Без жертва човек не може да постигне нещо ценно. Евреите не познаваха този закон. Те не бяха готови на никаква жертва и затова трябваше да започнат първо от материалната жертва. (96, с. 81)

 

Ако вие бяхте научили процеса да се задоволявате и да пречистите вашата кръв, в този живот щяхте да имате всичко. Вие още не сте се заинтересували по кой начин да пречистите кръвта си… Помнете: първото нещо в живота е чистотата. Чистотата е един елемент, който е необходим за постиженията, които човек има. Това не е само на физическото поле. Този закон е същият и във физическия свят, и в духовния, и в умствения. Законът е същият. Без чистота придобиваш нещо и го изгубваш. Ако разбираш чистотата, то е постижение в живота. Но тази чистота къде трябва да бъде? – В кръвта. Мойсей дал закона животните да се ядат, без да се яде кръвта им. Затуй заколват животното – да изтече кръвта и да остане месото. Не се позволява да се яде кръвта. (32, с. 184)

 

Свинската мас не е за препоръчване. Свинята е символ на краен индивидуализъм. Ако само една свинска клетка влезе в човешкия организъм, други 4-5 клетки трябва да я обиколят и пазят, да не направи някоя пакост. Свинските клетки причиняват по-големи пакости, отколкото могат да свършат някаква полезна работа. Като знаеше това, Мойсей забрани на евреите да ядат свинско месо. Ако бяха приложили Мойсеевия закон, евреите щяха да бъдат в по-добро положение, отколкото са днес. Но те приложиха само онези закони, които бяха в техен интерес. Последователите на Мойсея разбираха много неща буквално, поради което се натъкнаха на големи противоречия и недоразумения. Като се натъкнаха на закона за жертвата, евреите започнаха да колят агнета, овце, кокошки – да ги принасят в жертва, за да умилостивят Господа, но Той им отговори чрез пророците: “Кой ви даде право да жертвате живота на другите същества?” Днес от всички се изискват чисти умове. Жертва се прави в човешкия ум и човешкото сърце, да се познае човек какво представя той. (23, с. 46)

 

Да допуснем, вие казвате, че Господ направил света, че дал животните за храна на хората. Питам ви сега, откъде знаете това? Кой се е разговарял с Господа да знае, че това е така? Тогава, ако туй е вярно, че Бог е определил животните за храна на хората, защо Мойсей казва: “Не убий”? Думата “не убий” има широк смисъл. И всички онези, които си присвояват един атрибут да убиват, т.е. да отнемат живота някому, то е едно право на безправие. Всички тези хора са отговорни пред онзи велик закон, пред природата, понеже тя има един абсолютен закон, който гласи: “Ти нямаш право да отнемеш правото за живот на всяко същество, което не се дава.” Някои казват: “Аз имам право да заколя овца.” Овцата ще те запита: “Ти, който искаш да ме принесеш в жертва, ти принесе ли себе си в жертва?” Ти си извършил едно велико престъпление! Хора, които не са готови да се жертват за Бога, какво право имат те да жертвуват животните? Когато вие заколите една овца, тя ви пита: “Ти готов ли си да се жертваш за Бога?” Ти заколиш една овца, две, десет, но дохожда Божественото разрешение на въпроса: ти се ожениш, дойдат 3-4 деца. Не мине много време, умре едното ти дете, умре другото, умре жена ти. Питам: изяде ли овцата? Аз бих желал онези, които философстват, че трябва да се колят животни, нека ми покажат един здрав човек! Ако няма, нека докажат кои са причините, за гдето хората не са здрави. Ние, културните хора, мислим, че тези същества са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава да заповядваме на болестите! На болестите не можем да заповядваме, на беднотията, на сиромашията, на земетресенията – също. И тъй, първият основен закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата “жертва”, “да се пожертваш” вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли. (37, с. 7)

 

Има една легенда за Мойсея: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: “Защо си толкоз весел?” Овчарят му отговорил: “Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне да Го гостя.” – “Господ агнета не яде, то е заблуждение на твоя ум” – възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно, той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязал, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал на овчаря каквото му поръчал Господ, взел да наблюдава скришом какво ще стане. По едно време вижда, че овчарят заспал спокойно, а от небето слиза огън и изгаря агнето. Става овчарят и казва: “Колко съм радостен, че Господ слезе и изяде агнето!” И когато Истината слезе във вас, нейният огън – Любовта, ще направи жертвоприношение, угодно Богу. Това е реалният свят на Истината. (124, с. 196)

 

… Като се събудил, овчарят бил много радостен и казал: “Колко хубаво ядохме!” Така Мойсей разбрал тайната, че има вътрешно духовно разбиране. Нещата трябва да се разбират не по външен път, но по вътрешен, духовен. Когато разберете духовната страна на живота, веднага ще се обновите. (45, с. 75)

 

Съвременните хора живеят повече с кражби, затова и животът им е пълен с нещастия и страдания. Кражби има и в храненето. Някой заколи един вол или една овца и ги изяжда – това е кражба. Лесно е да се заколи едно животно, но тежко се плаща за него. Имало е случаи, когато за заколването на един вол човек плаща с живота на някой от своите близки – с една от дъщерите или с един от синовете си. Разумно ли е тогава да си позволи човек такъв разкош – за парче волско или агнешко месо да плати с живота на своята дъщеря? Днес вече не се позволява да се колят животни и месото им да се яде. В това отношение се прилага Мойсеевият закон “око за око, зъб за зъб.” Или “с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.”(129, с. 14)