ПРАВДА

[Blagost]

ПРАВДА

Правдата е един велик закон в света. Навсякъде и в духовния, и в политическия живот, и в домовете, навсякъде, тази Правда трябва да съществува и тя ще даде своя плод, туй, което е необходимо.

“Много плод”, стр. 329; 14

Правдата, това е едно качество, един метод на милосърдие, на миротворство. За да има мир, в която и да е държава, трябва да има Правда.

“Които гладуват”, стр. 12; 30

Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи Правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели.

“Да ида да го събудя”, стр. 320; 78

В едно общество само един господар може да има.

“Развитие на справедливостта”, стр. 11; 130

Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения.

“В който град влезете”, стр. 7; 30

Казано е: “Не съдете, да не бъдете съдени!” Защо не трябва да съдите? Защото има закон, който съди човека.

“Морални правила”, стр. 211; 86

Законът на справедливостта постъпва еднакво с всички хора: оголва ги, сваля горната им дреха, освобождава ги от излишния товар. Че си бил цар или патриарх, тя не иска да знае. Колкото по-висока длъжност си заемал на Земята, толкова повече ще плащаш.

“Дойдох да изпълня”, стр. 112; 23

Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди. Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни. Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.

“Свободно движение”, стр. 86; 54

Съденето подразбира да осветлиш съзнанието на някого, да изправи погрешките си. Такъв е законът. Ако вие искате да съдете някого, трябва да седите поне три пръста по-високо от него и тогава ще можете да го съдите.

“Проявленията на ума”, стр. 69; 34

В Бялото Братство има един закон: Не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление.

“Съчетание на отношенията”, стр. 205; 203

Законът на Великата Правда следи за всичко, което става в света и според делата въздава всекиму заслуженото. Никой няма право да си играе с този Божествен закон!

“Никодим”, стр. 216; 61

Не се спирайте върху това, какво хората мислят за вас, важно е да се спрете върху въпроса, какво БОГ мисли за вас. Закон е: Ако сами себе си съдите, т.е. ако БОГ във вас се произнася за вашите работи, вие сте блажени.

“Ключът на живота”, стр. 13; 68

Първото нещо за вас: абсолютна справедливост! Не говорете излишни работи, не мислете излишни работи, не чувствайте излишни работи, не действайте излишно! То е красивото в живота!

“Абсолютна справедливост”, стр. 29; 36

Всеки писател, който напише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне. Този закон ще се приложи. Ако всеки писател, който напише една свещена дума, едно свещено предложение, чрез което да научи хората на Добро, ще се благослови.

“И оздравя дъщеря ¢”, стр. 12; 30

Всяко същество, което се опитва да онеправдае другите, изгубва своята интелигентност. Като направи най-малкия грях, той постепенно губи своите дарби и способности.

“Отец люби Сина”, стр. 131; 87

Никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: “Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга”. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута, или една секунда, можеш да изгубиш тази Правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент, защото всякога можем да я загубим.

“И пишеше на Земята”, стр. 8; 30

Ти нямаш право да отнемаш правото на живот на всяко живо същество.

“Двата природни метода”, стр. 7; 25

Според Божиите закони, каквото е наказанието на престъпника, такова наказание се налага и на онзи, който е бил свидетел на престъплението му. Свидетелят понася половината от наказанието на престъпника.

“Той е реченият”, стр. 84; 76

Божественият свят върви по закона на справедливостта, по закона на Любовта и по закона на Доброто.

“Божествената справедливост”, стр. 345; 129

Казвам: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, няма защо да се връщате назад. Сега ще търсите правото на всички. Време е вече да се изучава и прилага Божествения закон като мярка на всички прояви на живота. Само по този начин хората ще се освободят от противоречията, които ги спъват в живота им.

“Положителни и отрицателни сили на живота”, стр. 75; 81

В света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване. Той е закон на абсолютната справедливост. Съзнателният живот може да се разбере само по закона на справедливостта, а не по закона на Любовта. Любовта е закон на живота.

“Даде плод”, стр. 111; 75

Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него.

“Справедливост”, стр. 70; 91

Ако искаш да бъдеш справедлив, един път ще изпълниш волята на онзи, който те обича, един път твоя възлюблен ще изпълнява твоята воля. Ако два пъти се изпълнява твоята воля и един път волята на този, който те обича, ти нарушаваш закона на справедливостта.

“Основа на знанието”, стр. 262; 117

Двама души, като работят, каквото изкарат, ще го делят наполовина. В животинското царство не е така. Животните, които не разбират този закон, силните животни задигат най-голямото парче, за слабите остава малко. Там няма мисъл, господстват желанията. Психологически трябва да разбирате. Някой път вие не сте готови да дадете право на хората. Теоретически давате, но щом дойдете до известни области, не сте готови да дадете правото.

“Първата дума”, стр. 301-302; 138

Искаш ли, ще дадеш; даваш ли, ще вземеш.

“Човек и Природа”, стр. 361; 82

Може да изучаваш честността, но Правдата сама по себе си се разбира. Човек я носи в себе си като дадено качество. Това е закон, към който се отнася и Любовта.

“Скрито богатство”, стр. 136; 195

Всичко придобито чрез неправда ще си замине.

“И проводи ги”, стр. 215; 109

Основата на всяка сила е справедливостта. Човек не може да бъде силен, ако не е справедлив.

“Радостта”, стр. 346; 109

Ако моето право не е право на всички хора, то не е право. И ако правото на другите хора не е мое право, то не е право. Та Божието право е, когато моето право е право на всички – светлината, която имам, да бъде светлина за всички.

“Справедливостта”, стр. 290; 198

За мене е важно мога ли да сляза долу и да се повдигна; мога ли да сляза при хората, без да се съблазня и увлека от нещо; мога ли да слушам обидни думи по мой адрес, без да ме засегнат. Всеки, който говори неверни работи, е даден вече под съд. Това не е само за мене, за всички хора. Скоро ще излезе присъдата на ония, които говорят неверни неща. Това изисква Любовта. Не е позволено, в името на Любовта, да се вършат престъпления. Време е вече всеки да изповяда и да изправи погрешките си. Дали съм аз, или вие, законът е един и същ.

“Шестото чувство”, стр. 89; 141

Какво предназначение има честността и какво предназначение има справедливостта? Те в живота имат смисъл като един закон, който оформява нещата.

“Опорна точка”, стр. 459; 149

Всеки един човек трябва да бъде закон в себе си. Без съдии, всеки да бъде съдия на себе си.

“Станете вие, които спите!”, стр. 332; 146

Да бъдеш честен, значи да защитаваш своята чест, окръжаващите хора да имат добро мнение за тебе. А пък да бъдеш справедлив, значи да защитаваш Името на БОГА, честа на БОГА да защитаваш. Справедливостта не се отнася до тебе, тя се отнася до БОГА.

“Мелодия и хармония”, стр. 100; 143

Не се ангажирай с работа, която не е в съгласие с Божия закон, с Божията мисъл. Това са правила, които трябва да имате предвид вбъдеще. Някои от вас искате да знаете доколко са прави. Има един вътрешен закон, който определя абсолютното право. Ако вие слушате вътрешния закон, всеки един от вас може да знае дали това, което върши, е право или не.

“Вътрешно единство”, стр. 152; 205

Всякога в света БОГ като ни съди, туря най-малкото наказание. Той ще тури най-малкото наказание, но не може да не тури никакво наказание. И вие ще пазите същия закон: Сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите.

“Изпитът на Любовта”, стр. 15; 158

Право е това, от което никой не страда.

“Да направим човека по образу и подобию нашему”, стр. 309; 140

Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита несправедливостта върху себе си. И щом постъпва неправилно, усеща вътрешно безпокойство – това е закон. А щом постъпва справедливо, вътре в себе си ще има вътрешна радост, вътрешен мир.

“Разговор с пловдивските семинаристи”, стр. 180; 200

Кривото си е всякога криво и правото си е всякога право.

“Не ограничавай Божественото!”, стр. 219; 143

Гладният има най-голямото право, пък ситият има най-малкото право.

“Пътят към щастието”, стр. 5; 166

Кой каквото мисли и чувства, един ден ще се върне към него. Както постъпва човек с другите, така ще постъпват и към него.

“Реалност на живота”, стр. 75; 167

Всеки народ има права, които БОГ му е дал. И всичкото нещастие стои в това, че отнемаме правата, които БОГ е дал на народите, и вследствие на това идат насилието и войните. Но в света има един закон: БОГ е винаги на страната на слабите. БОГ е против силните народи в света.

“Какво е право”, стр. 182; 200

Ръцете в човека са една норма на справедливост – законът на справедливостта се изразява чрез ръцете.

“Правата мисъл”, стр. 140; 174

Когато хората са справедливи, работите им се нареждат добре. Нарушават ли законите на справедливостта, работите им се развалят.

“Прави възгледи”, стр. 170; 175

Един народ може да създаде закон да съди човека за някое малко престъпление, но един народ не може да го съдим. Но в Природата има закон: И народите съдят.

“Създаде Небето и Земята”, стр. 216; 185

В лекцията “Закон за Правда” Учителя подробно обяснява този закон; стр. 166; 204

Да блаженства един народ, трябва да зачита Божественото право. Същото се отнася и за всеки човек индивидуално. Всеки българин, който иска заслужено да носи името “българин”, непременно трябва да има този свещен закон в себе си: Да зачита Божественото право.

“Правосъдие”, стр. 168; 51