І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

[Iskri4ka]

9. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

На 18 май 1291 г. войските на мамелюкския египетски султан Халил превземат сирийската крепост Акра, която е последната територия на кръстоносните походи на папата, върху която са се веели християнски знамена. Мамелюците стават господари на източното Средиземноморие.

Кръстоносната идея излиза на преден план. Тя е обявена от крал Сигизмунд, търсейки помощ от папа Бонифаций IX, тъй като османците се насочват към Унгария. През 1395 г. папа Бонифаций IX обявява кръстоносен поход. През лятото, август 1396 г., кръстоносните войски на маджарския крал Сигизмунд с 60000 рицари преминават през Видин, където Иван Срацимир се предава доброволно на кръстоносците с тамошния наличен турски гарнизон. Те преминават през Оряхово и се насочват към Никопол. Султан Баязид изостава обсадата на Константинопол и с помощта на сръбския отряд на Стефан Лазаревич се насочва към Никопол. На 26 септември 1396 г, кръстоносната армия претърпява пълен разгром. Голяма част от рицарите са убити и за пощадените рицари се искал голям откуп. Унгарският крал Сигизмунд се спасява на венециански кораб по Дунав и Черно море. При преминаването на кораба през Дарданелите, Баязид изважда и му показва от разстояние пленените рицари, чакащи да бъдат предадени като роби в Ориента. А Иван Срацимир посрещнал пред Видин като васал Баязид, който заповядал да го оковат и прехвърлят в затвора в Бруса, където бил удушен по заповед на Баязид.

На 20 юли 1402 г. край Анкара монголското нашествие, оглавено отТимур, разбива войските на Баязид I, където е пленен и поставен в клетка. Тимурлан променя посоката на похода си на изток към Китай и по пътя умрял и така огромната му държава се разпада.

Османската държава преминава в криза и вътрешни междуособици. В края на декември Мануил II Палеолог се връща от Франция и вече не настоява за кръстоносен поход, понеже Византия е вече суверенна. На 29 май 1416 г. венецианския адмирал Пиетро Лоредан нанася поражение на османския флот. Венеция става господар на морето през 1419 г. принуждава османския владетел Мехмед I да признае правото й на търговия в османските владения.

На 5 юли 1439 г. на тържествена церемония в църквата „Санта Мария дел фиоре" се е прочел официалния документ за унията между Ватикана и източното православие. Открит е фронта за кръстоносен поход. През 1442 г. папа Евгений IV назначава за свой легат в Унгария, Бохемия, кардинал Юлиян Чезарини. На 1.1.1443 г. папа Евгений IV издига и обявява була към цялото християнство за поход срещу османците. Наречен е „Дългият поход", но отрядите се събират бавно. Пропуснати са летните месеци за похода,

Войската тръгнала от Унгария, предвождана от Владислав, младия 19 годишен крал на Полша и Унгария (1440 г.), но действителен вожд на похода е Ян Хунияди. На края на месец октомври 1443 г. нанасят поражение на османците до Ниш, на 22.XI.1443 г. стигат Пирот. На 1.XII.1443 г. превземат София. На помощ на османците се явила острата и студена зима. Турците, предвождани от Мурад II започнали да укрепват проходите в Балкана. На 12.XII.1443 г. кръстоносците водят сражения край град Златица, а османците били разбити. Но студ и мраз спрели похода. На 16.XII.1443 г. походът бил спрян и се върнали обратно.

На връщане разбиват отново турците на 2.1,1444 година, В Белград на 22.1.1444 г. пристига турски пратеник в предложение за изгоден мир. През м. юни 1444 г. в град Одрин Ян Хунияди и Георги Бранкович сключват с турците десетгодишен мир, като клаузите на договора са ратифицирани в гр. Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците. При ратифицирането на договора в гр. Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги. Християните не са искрени и се подготвят за нов поход. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II.

Назарини, в името на папския престол, освобождава краля от клетвата за сключения с турците мир. И с манифест на 4 август 1444 г. била обявена война на Турция. Сръбският деспот Георги Бранкович е срещу похода, защото мирът го удовлетворява напълно, понеже запазва Сърбия свободна от турците.