І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

[Iskri4ka]

20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

Московското княжество през 1480 г. отхвърлило последната си зависимост от Златната орда на татарите. При Великия княз московски Иван III (1462-1505) се създава легендата, че след падането на Константинопол в турски ръце, който е бил вторият Рим, то остава да живее третият Рим, който е Москва. Руският княз и цар става вожд на цялото християнство и че падането на Цариград е предопределено от Бога, заради унията им с Римската църква. За южните славяни теорията на Москва, че представлява трети Рим, се приемало, че московския княз ще води борба за възстановяване на независимостта на славянските народи. Смятало се, че чистота на православието прави Москва център на целия християнски свят.

При Алексей Михайлович (1645-1676) се пренася в България най-стария печатан руски антиминс от 1647, подписан от Московския и Киевски митрополит Петър Могила. Богдан Хмелницки (1648-1654) присъединява Украйна към Русия. Антиминсът спомага за това.

Петър Велики (1682 - 1725). Религиозното съзнание, съзнавайки себе си, като православни християни, обединило в едно руския народ, в едно различните княжества, въз основа на единството на Руската църква, а не на племенното единство. Руското национално съзнание още не е било оформено. Още в Амстердам в 1697 г. Петър Великий сам гравирал на изображение тържеството на християнството - ангел с кръст и палмово клонче в ръка над турския полумесец. Русия е била лишена от излаз на Черно море, препречен от турската крепост Азов, както е и охраняван излазът на Черно море през Днепър. На 18 юли 1696 г. Азов е превзет и Русия излиза на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа над шведите и Русия излиза на Балтийско море. През 1722-1723 г. е войната на Русия с Персия и присъединяването на западното и южно каспийско крайбрежие.

Петър Велики бил зарята на обединеното славянство. Връзките с южните славяни за него е било откровение и той видял кръвната близост на славянството. Руската писменост е пазела преданието на „езика словенски". През 1708 г. книгите с гражданско съдържание започват да се печатат с нов шрифт, като на стария шрифт се печатат богослужебните книги за църквата. Този шрифт идва в България с руските книги и след 1860 г. се преминава на този шрифт и на него се печатат всички възрожденски вестници в имиграция или в Цариград. В Русия се превеждат и печатат книги за историята на славянството, от които по-късно Паисий Хилендарски се ползва при написването на своята История славянобългарская.

Още по времето на Петър Великий, той извиква от Холандия гравьори, които след построяването на руската типография са отпечатвали антиминси, които са били разпространявани по славянските земи. Чрез тях монасите са работели чрез моление и бдение за обединение на християнството, за борбата му за освобождение от турците. С антиминсите при Петър I се слага началото на онази композиция, която се усъвършенства при следващите копия, за да се стигне до класическия образ на антиминса от 1747 г. за когото ще говорим по-късно.

Екатерина I (1725-1727), съпруга на Петър Велики. При нея се учредява Върховен таен съвет с представители Меншиков и на родовата аристокрация Голицин. През декември 1724 г. се образуват хусарски полкове от сърби, българи, молдовани, сьбрани от майор Иван Албанезе, в чийто редове са десетки български офицери.

Петър II Алексиевич (1727-1730), съгласно нейното завещание за император е провъзгласен внукът на Петър Велики, син на екзекутирания му син, поради измяна. Непълнолетен попада под опекунството отначало на Меншиков, а после на Алексей Долгорукий, който искал да го ожени за дъщеря си. Но при поредния лов той се простудява, заболява и умира.

Императрица Ана Ивановна (1730-1740) племенница на Петър Велики, премахва Върховния съвет и създава кабинет от министри. През 1735 г. започва Руско-турската война. През лятото на 1736 г. се превзема крепостта Азов. През 1739 г. турците са разбити, след като се сключва договор между Русия и Турция в Белград. Русия няма още излаз на Черно море, а овладяването на Азов не й дава право да държи флот в Азовско и Черно море. Пребиваването на руските войски при южните славяни пробужда славяните за общо действие срещу турците. Занасят се руски антиминси в местните църкви.

Елисавета Петровна (1741-1761) - дъщеря на Петър Велики. Тя освобождава Русия от немските диктатори, дошли при императрица Ана Ивановна. Русия взима участие в седемгодишната война (1756-1762) и през 1759 г. руските войски разбиват пруските войски на Фридрих II и завладяват Берлин (1760 г.). Но умира Елисавета и политиката се променя. Тя разрешава да се формират хусарски и пандурски полкове от преселниците след войните сърби, българи. Антиминсът, издаден по нейно време придобива вече своя класически вид.

Петър III (1761-1762) - той скъсва военния съюз с Австрия, прекратява военните действия срещу Прусия. Това довежда до недоволство всред войската и той е свален на 27-28 юни 1762 година. Заточена от него, жена му била въздигната от гвардията за императрица.

Екатерина II Велика (1762-1796) - През 1772 г. между Русия, Прусия и Австрия се разделя Полша, като Русия си възвръща руските земи. Първа руско-турска война през 1768-1774 г. През 1768 г. Турция обявява война на Русия. През 1773 г. руската армия форсирала Дунава и водят действия на българска земя. При Тутракан Суворов разбива турците. На 10 юли 1774 г. в село Кючук-Кайнарджа се подписва мирен договор. Русия излиза на Черно море. Има право на свободно преминаване на кораби през проливите и право да покровителствува християнските народи. През 1773-1775 г. е селското въстание на Емелян Пугачов, което е потушено. През 1783 г. бива присъединен Крим към Русия. Втората руско-турска война (1787-1791). През 1789 г. са победите на Суворов над турците при Фокшани 1789 г. юни, и септември при Римник. През август 1790 г. адмирал Ушеков разбива турската флота. Суворов превзема крепостта Измаил през 1790 година. През 1791 г. в Яш се сключва мир, чрез който Русия преминава брега на Черно море и добива покровителство над двете княжества Влашко и Молдова.

През 1795 г. се извършва трета подялба на Полша и към Русия се присъединяват белоруски и украински земи.

Още през 1773 г. Екатерина Велика напечатва на славянски език един манифест и натоварила българина подполковник Коразин да го разпространява в България, в който казва, че е обявила война на Турция за защита на християнската вяра и кани българите да въстанат. Той по-късно ръководи отряд от българи и прогонват от Букурещ турците. При Суворов стотици българи се сражават, като достигат над 3000, участвали при превземането на Измаил. В проекта на Екатерина II е било заложено през 1780 г. да се образува гръцка държава на юг от Дунава. Българите били таксувани като народ, изповядващ гръцка религия, като забравя задачата за Възраждането на южнославянските държави. Този проект тласка Русия към съвсем друга стратегия да защитава християнската гръцка църква и Патриаршия, и българите били изключени и лишени от елит, присъствуващ в руския двор. По нейно време българите не влизали в стратегическия план на Русия в борбата им срещу Турската империя.

Около 1785 г. се оформя кърджалийството и Портата разрешава на българите да се отбраняват срещу разбойническите банди. Политиката на Русия, забравила за българите, дори се страхувала от феодалната анархия и подкрепяла Турция, опасявайки се от революцията във Франция и появяването на Наполеон.

Павел i (1796-1801). Син на Екатерина, въвежда деспотизма и ограничава привилегиите на дворяните и внася страх и несигурност в аристокрацията. През есента на 1898 г. със съгласието на Турция през Босфора проникват черноморските ескадри на Ушаков и през лятото на 1799 г. руските войска дебаркират в Неапол и Рим. Командването се предава на Суворов по настояване на Англия и Австрия. Започва знаменития италиански поход на Суворов, освобождават Милано, Торино. На 31 август 1799 г. започва героичния швейцарски поход на Суворов, преминава през Алпите с боеве и се съединява извън пределите на Швейцария с разбития корпус на Римски-Корсаков. През януари 1800 г. Павел заповядва на Суворов да се завърне с войските си в Русия. Недоволството срещу Павел I расте. Той е убит при дворцов преврат на 12 март 1801 г. от недоволните от неговата вътрешна и външна политика.

Александър I (1801 - 1825). Обучаван да мисли като французин, а да действа като прусак с казармен ред.

През 1804-1813 г. избухва Руско-иранската война, като Иран загубва правото си да държи кораби в Каспийско море.

През 1805 г. е коалицията между Австрия и Русия и те са разгромени от Наполеон при Аустерлиц. През 1806 г. Наполеон превзема Берлин и Прусия е поразена. През 1807 г, е сключен мир с Наполеон и Русия може да воюва срещу Турция. През 1806 г. започва война срещу Турция и руските войски нахлуват във Влашко, преминават Русе и атакуват крепостта Шумен. После турците са разбити при Русе и се сключва мир през 1812 г., при който Бесарабия преминава към Русия и има право на корабоплаване по Дунава. Софроний Врачански изпраща двама български пратеници в Петербург: Иван Замбин и Атанас Некович да дири подкрепата на Русия. Чак когато почнала войната те били приети и връчили молбата. Софроний Врачански изпраща писма за подкрепа на руските войски. Стичат се стотици доброволци българи, съставена е била кавалерия. По-късно, през 1808 г., българските доброволци са насочени към Сърбия, която през 1805 г. се освобождава от турците.

През 1811 г. Кутузов издава заповед за формиране на българска войска, около 5000 човека. Български отряди участват при превземането на Русе, Тутракан, Силистра. През 1809-1810 г. се образуват три конни и три пеши полка по 600 човека в полк. Софроний Врачански е придружавал руските войски и е разпространявал възвания към българския народ.

На 12 юни 1812 г. Наполеон нахлува в Русия. Кутузов отстъпва. На 24, 25 август е Бородинския бой, русите загубват 40 000, а французите 60000 човека. Руската армия не е разбита. Котузов отстъпва Москва. Наполеон влиза на 2.IX.1812 г. Руснаците запалват дървените къщи и Москва изгаря, за да се обвини Наполеон, че е запалил Москва. На 7.Х.1812 г. Наполеон отстъпва от Москва. Неговите войски при завръщането са подложени на нападения и армията му е унищожена. Русия навлиза в Берлин през януари 1813 г., а на 16 април 1813 г. понася тежка загуба. На 4-6 октомври 1813 г. е сражението при Лайпциг, битката на народите и армията на Наполеон е разбита.

През март 1814 г. е превзет Париж. Наполеон е заточен на остров Елба. През март 1815 г. Наполеон избягва от Елба и започват 100 дни, които завършват с разгрома при Ватерлоо. Наполеон е заточен за втори път на остров Елба. През юни 1815 г. е Виенския конгрес и създаването на Свещен съюз, който има за главна задача да се бори срещу революцията, народните въстания, запазване на феодалните, абсолютни монархически режими.

През 1821 г. е времето на Филики Етерия и гръцкото въстание, което Александър I не подкрепя в началния му етап.

Николай I (1825-1855) - брат на Александър I. През 1828-1829 г. е Руско-турската война, последвал я Одринския мир. На 19.IV.1854 г. издава прокламация към балканските християни за освобождаването им. През 1853-1856 г. е Кримската война, обсадата на Севастопол от французи, англичани и италианци. Съюзниците превземат Севастопол. На 24 август 1855 г. Николай I умира от скръб.

Александър II (1855-1881). Поводът за Кримската война е бил спорът между католици и православни кой да владее гробът Господен в Ерусалим. Религиозната разпра се превръща в остър дипломатически конфликт между Франция и Русия. На 30 март 1856 г. се подписва измоленият мир от Александър II, при което Русия се отказва от Влашко и Молдова, напуска Южна Бесарабия, присъединена към нея още от 1812 г. и трябва да прибере корабите си в Азовско море, няма право да плава по Черно море, загубва покровителството си над християните, съгласно договора и признато от Турция от 1774 година.

Големите изселнически маси българи от 1812-1818 г. се заселват в Бесарабия и Русия. След войната от 1828-1829 г., след Одринския мир стотици хиляди българи заминават за Русия, Бесарабия и Одеса, Българските земи се обезлюдяват. След 1856 г. Русия изпъжда от Крим турци, черкези, татари, за да се заселят по освободените земи по Черноморието, вследствие на българската емиграция. Започват действия на Русия, насочени срещу българското Възраждане, което се променя чак след Априлското въстание на българите през 1876 г. с цариградската конференция.