Jump to content

I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ


Recommended Posts

27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ

НЕБЕСНИ

От освещаването на знамето в Чудовия манастир в Кремъл, от Москва то тръгва към Кишинев, където е подписан манифеста за войната. На 1 май 1877 г. знамето пристига в момента, когато главнокомандващият тръгва към войските си, намиращи се зад руската граница. На 2 май 1877 г. знамето с делегацията следва главнокомандващия. На 4 май 1877 г. пристигат в румънския град Плоещ и съобщават за пристигането на знамето. На 5 май 1877 г. знамето било разположено върху маса в приемната зала с дръжката и прикрепеното към него копие. В 12 часа било прието от Великия княз Николай Николаевич. Когато разбрал, че със същото знаме са били покрити мощите на Се. Алексей, митрополит Московски, и че десницата на императора всерусийски се допирала до него, то той извиква командира на българското опълчение ген. Столетов и наредил да се приеме знамето с цялата тържественост от българските дружини.

Тук ще отбележим няколко съвпадения. Денят за чествуване на Св. Алексей съвпада с деня на Иверската Света Богородица, чийто образ е на лицевата страна на знамето. А той е 12 (25) февруари.

Иконата на Св. Алексей била поднесена също. Той се прекръстил и с благоговение я приема и взел със себе си. Същата икона се движи с главнокомандващия непрекъснато по време на цялата война. А 500-годишнината от кончината на Св. Алексей съвпада с 1878 г. - освобождението на България. А Сан-Стефанския договор е подписан от ген. граф Игнатиев, който е потомък на Се. Алексей и след войната подарява иконата на Св. Алексей на храм-паметника на Шипка.

На 6 май 1877 г. в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена. Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския манастир.

След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на III-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година. За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко. Когато подполковник Калитин забива гвоздея в дръжката, изрича пророческите си думи: „Братя, това свето знаме, наша гордост и чест, ние не ще го дадем на врага, дори и когато един остане жив. Що се отнася до мене, кълна се пред вас, че под него ще умра, но не ще го предам."

Последните гвоздеи били забити от избраните из дружините опълченци. Накрая от множеството към знамето се приближава легендарният български войвода Цеко Петров, който се борил 32 години срещу турците, който имал 28 рани по тялото. Главнокомандващият му подава чукчето, той поглежда небето, после знамето и произнася: „Дай, Боже, на добър час. Да помогне Бог, щото да премине това свето знаме от край до край по нещастната българска земя, да отрие скръбните очи на нашите майки, жени и деца, да избяга от страх всичко нечестиво, поганско, зло пред него и след него да настане мир и благоденствие." Войводата забива предпоследния гвоздей.

Накрая знаменосецът Антон Марченко забива последния гвоздей. След това главнокомандващият взима знамето и го връчва на генерал Столетов, коленичил пред знамето, а архимандритът е четял победоносна молитва и го поръсил със света вода. След това Столетов го предава на подполковник Калитин, а той от своя страна го връчва на знаменосеца Марченко. Той вдига знамето и то се развява във въздуха.

През това време от изток на небето са били събрани тежки, тъмни облаци и в момента на развяването на знамето от тъмносивия хоризонт блясва над Карпатите мощна светкавица и се чул далечен гръм и дълго отекващо ехо. Започнал да ръми дъждец. „Добро начало. Добра поличба. Божият дъжд ще поръси и освети нашето знаме" - шепнели опълченците. Под звуците на духова музика и мощно „ура" знамето е занесено в строя на III-та дружина на българското опълчение.

След заминаването на Великия княз, то Алабин, самарският градски съветник от името на град Самара казал няколко думи на българските дружини.

„Много векове минаха, откакто за последен път се развяваха знамената в редовете на свободните български дружини. Тези знамена потънаха в реки от кръв по полетата на Косово и ето отново над българските дружини се въздига родно знаме. Отдалеч, през цялата руска земя, то е донесено от нас вам, като живо свидетелство на това, че то ви се дава не от някое кътче на Русия, а от цялата руска земя."

На това знаме е написано „1876 г.", т.е. тази година, в която цяла Русия затрепери при вида на вашите непоносими страдания, на тази година, в която се изчерпа дълготърпението на нашия велик Господар, който днес за възстановяване отнетите права на вашата свобода, предаде мечът си в ръката наавгустейшия си брат. „Да воскреснеть Бог и разточаться врази его" - писахме ние на вашето знаме, когато не знаехме още дали е било съдено това знаме да се развява над вас, но което е жадувало вашето сърце. И ето - то се развява! Часът на възкресението настъпи! Вървете под сянката на това знаме! Нека то бъде залог на любовта към вас на Русия и нейния могъщ отец. Нека пред това знаме, както пред лицето на възкръсналия Бог, да се разпръснат вековните ваши врагове. Нека то бъде знамение на въдворяване във вашата многострадалческа страна завинаги мирът, тишината и просвещението. Нека това знаме остане на вашите потомци и в памет на император Александър II, та вашият народ е длъжен во веки веков да го зове така, както и ние го зовем: „Цар Освободител". Последните думи на Алабин са заглушени от мощно „ура",

На 7 май 1877 г. българските опълченци полагат клетва пред знамето да го защитават с кръвта си. Същия ден Великият княз приема делегацията на град Самара за сбогуване. На прощаване им казва: „Молете се за нас. На нас ни предстои трудно дело, трудна война. На Бога ни е цялата надежда. С помощта на Господа и за негова слава ще победим турците и ще изпълним своя дълг и се надяваме да ги надвием."

На 11 май 1977 г. е бил денят на празника на славянските просветители, чиито ликове светели на Самарското знаме. Въпреки лошото време празненствата били многолюдни. Пожелавали на опълченците да направят знамето победоносно, както свещените писмена на двамата братя Кирил и Методий. На руските знамена е извезано с големи букви ,Ѣ"e двойно", наречено „пряпорец".

На 26 май 1877 г. с него се посреща в град Плоещ Александър II. На 21 юни 1877 г. Опълчението стъпва на българския бряг под командването на предния отряд на генерал Гурко.

При кървавите боеве при град Стара Загора на 19 юли 1877 г. при спасяването на знамето загиват освен знаменосецът Марченко, но още и десетина опълченци. В критичния момент подполковник Калитин, който е бил на кон и близо до знамето, хваща го с дясната си ръка, повдига го нагоре и възвил коня си назад, за да отстъпи с команда: „Подир знамето, юнаци!". Но бива покосен от турските куршуми. Знамето било поето от друг унтер офицер, но също е убит. Тогава османците посягат към знамето и го повличат след себе си. И в този момент блясва светкавица във въздуха, блясва светлина и се очертава на небето Света Богородица с изваден меч, дошла да защити знамето, Това небесно видение изумява турците и те спират. С „ура" щаб-капитан Попов, с ранен крак, се хвърля в атака, заедно с други опълченци. Те догонват похитителите на знамето, повалят ги и грабват знамето. Никола Корчев и подофицер Тома Тимофов го изнасят и с щикове разкъсват обкръжението. Знамето и светинята е спасена.

В боевете при Шипка на 9, 10, 11 август с песента „Шуми Марица" с ръкопашен бой се спасява Самарското знаме. Когато османците се втурват за последен път, тогава майор Чиляев, грузинец, заместник на падналия край Стара Загора Калитин, издига високо Самарското знаме и чудото не закъснява. Чува се мощно „ура". Руските отряди, качени по двама на кон пристигат. Небето е осветено с необикновена светлина, над него виси мечът на победата на небесното войнство. Шипка е спасена. И с това войната е спечелена. Три дни по-късно настъпва Богородичният празник Успение по църковния календар. Но на Шипка, то бе станало точно тогава, когато „и още миг ще падне заветния хълм."

А онзи, който държеше знамето на Шипка бе майор Чиляев и неговото истинско име е грузинския майор Константин Чилашвили. Така че грузинската, иверската Св. Богородица от знамето бе в грузинския войн, представител на небесното войнство на Христа.

На 28 ноември 1877 г. Осман паша се предава и Плевен пада. На 28 декември 1877 г. опълченците участвуват в боевете при Шейново, точно на Коледа. На третия ден на Коледа положението при третия редут е станало трагично, понесли големи загуби. В този критичен момент полковник Панаютин грабва Самарското знаме и влиза пръв в боя. След миг еква „ура" и цялата маса от опълченци се надига и тръгва в атака. След няколко часа Вейсел паша се предава с цялата си армия. Пътят към Одрин и Цариград е окрит. В памет на този ден храм-паметникът на връх Шипка е посветен на Христовото Рождество и на победата на третия ден на Коледа под знамето, на което е ликът на Св. Богородица.

След подписването на Сан-Стефанския мирен договор, на 19 февруари 1878 г. (3 март, нов стил), опълченците охраняват демаркационната линия и защищават българското население от бошибузука. Опълчението става ядро на новообразуващата се българска войска.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...