II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство

[Iskri4ka]

11. Двувластието между българско и гръцко духовенство

Обаче Варненската българска община срещала по пътя на своето развитие и затруднения, особено в събиране на владищината. Селяните се скъпели да дадат църковните данъци - факт, който се забелязва и по-рано и в по-късно време. Отговорността за това падала и върху председателя на общината - иконом Константин Дъновски, който трябвало да събира данъците и който след изтичане на първата година бил принуден поради това да се оттегли. Търсейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината едно по-високо духовно лице, което със своя сан да импонира на селяните, и за тази цел се обърнала към Илариона Макариополски в Цариград. Константин Дъновски изглежда, че е имал лични врагове, които тогава, очевидно съвсем без основание, са го обвинявали, че се бил поддал на католишката пропаганда, та затова бил отстранен. Същинските причини на тая промяна, както ги изтъкнахме по-горе, именно финансовите мъчнотии и желанието да се издигне начело на общината едно по-авторитетно лице, са изложени ясно в едно писмо на Варненската община до Илариона Макариополски от 24 февруарий 1669 г. Иларион Макариополски изпратил за тая цел намиращия се тогава в Цариград архимандрит Панарет Хилендарски, който през август бил вече във Варна и на 15 август 1867 г., точно една година след издаване на Законника и уреждане по него на Варненската община, имаме първия подписан от него документ, а именно едно препоръчително писмено нареждане (печатно) на Варненската община, с което поп Захарий Христов се назначава и изпраща за свещеник на селата Гебедже, Емерлери, Есабаш Орехово, което показва, че на тая дата той е поел своята служба. Константин Дъновски, тогавашният председател на Варненската община, се оттеглил в с. Хадърджа, дето станал свещеник, но пак продължавал да бъде на разположение и да съдействува на Варненската община, често замествал архимандрит Панарета, защото е бил и Варненски свещеник.

Новият председател на Варненската българска община, архимандрит Панарет, развил значителна дейност за уреждане на църковните, обществени и просветни работи в епархията. Забележително е, че с неговото идване, от 1868 г., били въведени във Варненската община за пръв път копирни книги, дето както в гръцката митрополия, се копирала цялата изходяща кореспонденция на общината. Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението.

Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна. Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток. През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната Добруджа, т.е. на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше преди мене и посещаваше дори и онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом. В онези пък български села, дето има две или три гръцки фамилии, заплашвал, че ще ги унищожи, ако не го приемат на водосвет и не му дадат архиерейското право. Недавна ходих в едно чисто гръцко село, съседно на смесеното с. Шабла... Изпратих двама първенци и помолих църковните настоятели в последното, което има църква, да ми позволят да служа в нея, като че ли да ми издадат каноническо разрешение за служба, обаче за зла чест, бил попитан намиращият се наблизу архимандрит, който се произнесъл да ми счупят костите, ако посмея само да туря крака си в църквата, „Удри по главата" - беше съветът на светостта му, който заедно с много други бледословия, които аз за избягване на злословието изоставям, взе върху си всяка отговорност спрямо политическите власти."

През 1868 година Варненската община е имала следния състав: Господин х. Иванов, х. Стамат Сидерев, Сава Георгиевич, Матю Рачев, Яни Прагматаров, Ангел Георгиев и Коста Димитров. Начело с архимандрита Панарета, тя се е мъчила да води и урежда работите на епархията. Обаче трудностите продължавали и се увеличавали. Архимандрит Панарет се считал като „църковен глава" в епархията, носел се с нужното велелепие, обаче и неговият авторитет не бил достатъчен, за да импонира на населението и го дисциплинира, след като то е било така разпуснато от дългата църковна разпра. На 16 декемврий 1868 г. във Варна пристигнали двамата български владици Доротей Софийски и Иларион Ловчански, а за предстоящите празници на Рождество Христово поканен бил да служи във Варненската българска църква Антим Видински, който наистина пристигнал. Тия посещения одобрявали Варненските българи и били „за народна гордост и за впечатление на тукашните наши върли неприятели гръко-гагаузи". Въпреки всичко обаче мъчнотиите, особено финансовите, тежали на Варненската община. За подпомагане и осигуряване издръжката на българските училища във Варна през 1868 г., уредена била една лотария с 3000 билета, които били пръснати из разните български общини в Турция и в чужбина. Обаче главният приходен източник - владищината, постъпвала много нередовно и това разстройвало сметките на общината и спъвало нейните инициативи. За цялата 1867/68 г. архимандрит Панарет успял да събере от цялата епархия - от Варненско, Пазарджишко, Балчишко и Провадийско, всичко само кръгло 25000 гроша, броени от него през септември 1868 г. Тази сума е била много по-малка от онази, събрана предната година от Константина Дъновски, а като се вземе пред вид, че Панарет получавал като председател на Варненската община годишно плата 10 000 гроша, а имал разноски и по пътуването си и пр., тази сума спада наполовина. Това положение смущавало членовете на Варненската община, но архимандрит Панарет ги насърчавал, като изтъквал трудностите на всяко начало и сочил изгледи за по-добро бъдеще.