9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ

[Iskri4ka]

9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ

През втората половина на XIX столетие българският елемент във Варненската околия започва да се пробужда, да съзнава своята народност и се стреми да отърси от себе си чуждото духовно иго и се обособи като отделен народ. Знаменателно е в случая, че макар и да е бил под чуждо духовно иго, да е нямал през онова време свои народни пастири и учители, които да го просвещават на матерния му език, за да слуша словото Божие и се моли на същия език; мнозина обаче са знаели да четат и да пишат на своя език. Ясно доказателство на това служат документите, със сложените върху тях подписи, на разни първенци от селата, които първи се пробудиха и пожелаха да отърсят чуждото духовно иго.

Искрата за това пробуждане на българщината във Варненската околия се появила в с. Хадърджа, отпосле преименовано Николаевка. Начело на това пробуждане е стоял Атанас Георгиев, родом от с. Гулица, Анхиалска околия, който наедно с баща си, през време на руско-турската война 1828-1829 година, се заселил в с. Николаевка.

Борбата за самостойна българска църква в Цариград е била в своя разгар. Отвсякъде в Турската империя, гдето са живели българи, до Турското правителство били изпращани заявления за независима българска църква. За тази цел в Цариград, през м. май 1861 год., почнали да пристигат новите представители, упълномощени да представляват българския народ по църковно-народните му дела. Такъв представител от Варненското окръжие през оная епоха е бил избран Атанас Георгиев. (Вж. Д. Мишев, „Църковен архив", кн. I и II, 87-88 стр., 1925 год.)

Преди обаче Атанас Георгиев да замине за Цариград, решил да се споразумее с Варненските първенци българи да свика едно събрание в с. Николаевка.

Това събрание станало на 21 март 1860 год. На него присъствували пратеници от следните села: Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджас кьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук.

На събранието присъствувал Атанас Георгиев. Държал се приблизително следният протокол: „Днес, на двадесет и първи март 1860 год. ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата, събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите Цариградски българи, от днес нататък, ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните владици. Занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на българския свещено-началник Илариона Макариополски в Цариград и всички черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име. За всичко гореказано се подписваме."

С. Николаевка, 21 март 1860 год.

Следват подписите:

Председател: Атанас Георгиев, секретар: Свещ. К. А. Дъновски, Дядо Дука от с. Девня, Дядо Коста и ефендито Стоян от Козлуджа, Дядо Серю и Димитър от с. Караач, Дядо Банку от с. Хасърджик, Дядо Атанас и кел Михал от с. Ботево, Дядо Демир от с. Крумово, Дядо Бою от с. Суджас-кьой, Дядо Злати от с. Гевреклер, Дядо Хаджи Дойчу от с. Гюндогду, Дядо Бою от с. Чатма, Дядо Димитър от с. Куюджук.

Това решение Атанас Георгиев съобщил в Цариград.

На 24 юлий същата година имало друго събрание, на което присъствували първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единодушно приели държания в с. Николаевка протокол и упълномощили Дяда Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добричкия представител Хаджи Иван Вълков, от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак).

(IV Известия на Варнен. археологическо дружество, стр. 15-16.)

Макар че тия събрания са станали в 1860 год., обаче не всички села, чиито представители са взели участие в събранията, са се отказали още тогава от зависимостта на варненския гръцки митрополит. Това те са направили едва през 1865 год. От документите, които се съхраняват в архива на археологическото дружество, които тук буквално привеждаме, ясно се вижда нашето твърдение.

„Ний, долуподписаний болгари в В. Козлуджа ва молим-ми с настоящето ни покорно пйсмо тук Българска-та Църква във Варна, на която като знаити чй ся отказахми и отделихми от Гръцката Цариградска Патриаршия и също тъй от Нейни-ти служители (гръц. Владици) и сме в разпра, затова препада-ми на Вас Чесний Господари Г. на Бълг. Общество, и Ва молйм да ни настоява-ти Селото на Всяка нужда като представа-ти пред Славното Царско Правителство (на Хюкюмат-ть) за сйчки-ти ни работи. И, тьй познава-ми и ще познава-ми Болгарската тук Църква във Варна за наша Доховна Майка И тя да ни варди въ Всяко Доховно и Църковно дело. И така, остая-ми пълно в надежда, чи ще изпълнява-ти тъй желаеми искания, за което и потвърдява-ми с Печатите сй."

1865 септемврий 10-ти В. Козлоджа,

Следват подписите:

Радол Кюсоолу; Стоян Чорбаджи; Желес Чорбаджи; Димо Кара Недялков; Никола Карапетров; Хузун Петар;

„1865 септември: 24: ден

От село Чатма старци и чорбаджии и сички сосердцй поздравляваме ви ваше славно бапгарско общество варна ето идем да ви са помолим за каквато нужда препадне на нас като додем да ни приемнете за да не ни оставите на ли знаете фтора майка и надежда немаме освен вазе и балгарската церква наша майка, защо знайте колко време как сме са отделиле от грецкия патрика и от грецките владици затова идем да ни приемете давията закаква да е работа сос хюкюматат заедно."

Иван Дядув; Марко; банко Митюв саки; Марко; Славе; Чорбаци димир; Стоян; Койчо добре; Стойчу; Стойку; Николув; Роюв; Михал; Стойко.

„Подписаните селени от село Гюн-дооду молиме Българската черкЬа във Варна която като знай че сми ся отделили от Гръцката патриаршия, и сме в мараза, молиме Българското Общество да представлява селото пред Хюкюмата за сичкити ни работи, и Българската черква във Варна е наша майка тя да ни варди в духовните ни и черковни работи.

Оставами с надежда, чи ще изпълните исканието ни за което и потвърдява-ми с мюхюрите си ду Българската черква у Варна.

1865 : 8 септемврий : 13 го.

Подписи:

мехур мехур азаа

селски селски дойчо

перви втори иянюв

марин стойко кателия

Куртюф Славюв Боюв

Демир Симо Стоян

Иванов Ганюв Василкюв

Станюолу Иорго Кожа

Жеко Димитров Апостол

Кожа Коджа

Недю душко Стамат

Други два документа от селата Гевреклер и Кумлуджа, без дата, които по всяка вероятност са от 1865 г., като първите два.

„Село Геврек обаче старци и чорбаци и всички сродници почитами славно българско опщество варна щом иди до вас да са помолим за каквато нужда препадне на нас като додиме да ни приемните дана науставите бес покорно на ли знайте и ченемаме освен вази и българската церкова наша майка защо знайте колко време какво сми разделени от грацките патриарси и от грацките владики и затова идем да ни приемните нудата закаква да е работа сосе хюкюмат заедно честа и ...."

Койчо Зеляс

Русков Златков

Иордани Недо

Катемиа Николув

Кумлуджа

„Ний покорни синца общо селени приемами българското общество, покорявами са на неговият вопрос за всякакво едно нещо ведно с духовния въпрос ве за царският мезлиш и си полагами печатат царски за уверение."

Мухтар мюхюрю дяду Стойку

Епитроп дяду Дечу

Поп (не се чете)

дяду Панайот

дяду Конди

дяду Стоян

Други документи от тоя характер в архива на музея няма запазени. Обаче от копирните книги на Варненската българска община от 1868 до 1875 г. които са запазени в архива, от кореспонденцията, водена през това време, се вижда кои села на тогавашното Варненско окръжие са вече признавали Българската община, която е ръководила църковно-обществените и културно-просветните дела. Поименно ще изложим тук селата, за да се види числото на българското население през оная епоха.

Селата са следните:

Девня, Суджак кьой, Аврен, Голица, Куюджук, Дуран кулак, Карапча, Сатълмъш, Тестиджии, Гаргалък, Емирлери, Гебедже, Дерекъой, Капаклии, Янътепе, Къзъл джилар, Юшенлии, Орехово, Карахюсеин, Копукчии, Джафер-лии, Ага-Клисе, Ени-кьой, Ясъбаш, Кутлубей и Геленджик.

Като се има пред вид това голямо число на села във Варненската епархия с чисто българско население, през епохата на нашето възраждане, лесно се обяснява защо Цариградската патриаршия, при назначаването на Иоакима за варненски митрополит, в началото на 1865 год. е отправила своето послание до християните на епархията на два езика: гръцки и български. Но народният дух за стремеж към матерния език и обособяването в отделна българска народност на населението в горните села тъкмо през това време се е намирал в стихията си да се бори с чуждото духовно иго. И тази му борба се увенчала на 28 февруарий 1870 год. с пълен успех. Българският народ се сдобил със своя независима Църква, която му дала просвета и култура и в последствие подготви и неговото политическо освобождение.

Архимандрит Инокентий

сп. „Духовна култура", год. XXXI, книжка 44, XI11930 год.

(стр. 270-275)

***

ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ

Едно историческо прошение до турските власти от населението

на Варненския окръг през епохата на възраждането ни

Началото на възраждането на българското население в нашия окръг започва от 1860 година. Постепенно добивало своите независими културно-просветни институти, училище и църква, налагало му се още като мнозинство от населението в окръга, да има свои представители в разните обществени учреждения в тогавашната турска империя, които представители да защитават неговите интереси пред надлежните власти. От такъв характер е и заявлението, за което става дума. То е написано на турски и на български. Размерът му е дължина 1.90 м и ширина 0.48 м. Съхранява се в рамка в залата на археологическия музей. Тоя важен исторически документ се е запазил в архива на бившето мютесарифство в града ни (сегашнсто окръжно управление), а подарен на музея от покойния Варненски свещеник Христо Върбанов.

Тук предаваме изцяло неговото съдържание, при спазване на правописа му.

„Ваше Високопревъзходителство!

Известно е на честното Правителство на Негово Императорско Величество, че тукашния Български народ преди седем години, като нямаше свои народни представители в Царски-те мезлиши, посрещаме големи спънки в нужди-те си; затуй, ся уплака на преждебившия Управител на Дунавския Велият Н. П. Митхат Паша, който добродетелно послуша уплакванията му и благоизволи да замести и от наший народ в секи мезлиш по един представител.

Затуй смиренни-те поданници на Н. И. В. Султана и българи по народност от Варненския Санджак всепокорно просим и молим Ваше Високопревъсходителство да ни дозволи да Му изразим наши-те смиренни чувства, че едногласно желаем занапред да ся приемнат в Царски-те Мезлиши по двама български представители, именно: в темизи-хукук и търговския; защото днешния в темизи-хукук, като ся намерва повече в Джинает мезлиши, неможе постоянно да се намерва в съдбите у темизи-хукук; също и в търговская да бъдат двама, от които единия да ся намерва постоянно, а другия само когато има мезлиш.

Уверени, че Царското Правителство не ще остави незадоволен най-преданния от народите си в негови-те нужди и желания, смеем да ся надеем, че отеческата Царева милост ще ся простре и до нас, затуй и дьрзнахме да поднесем на Ваше ВисокопреВьзходиелство настоящето наше рабско прошение.

Варна 29 С-врия 1869 г.

Отдолу следват подписите и печатите на подписалите представители от жителите на Варненския санджак и на Провадийското, Балчишкото и X. Пазарджишкото общества с окръжията.

Архимандрит Инокентий

сп. „Духовна култура", год. XXXI, книжка 43, 1930 год.

(стр. 186-187)