Jump to content

25. ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

25. ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ

Още през първата година, когато започнах да посещавам беседите на г. Дънов около 1915-1916 година и когато бях още момиче, поставяше ме в мъчително недоумение това, че Учителят в беседите си постоянно повтаряше: „Гответе се, идат големи страдания за цялото човечество!" Просто се бях уморила да слушам това особено при тогавашните мои безг­рижни условия на живота ми. Не можех да си представя какви могат да бъдат тези страдания, че да обхванат цялото човечество. Ако е война - при тога­вашните условия за воюване и тогавашните международни отношения, тези страдания можеха да обхванат само един континент. Земетресение, наводнения, изригвания на вулкани са също локални явления. Дори испанска­та болест като епидемия обхвана цял континент и взе милиони жертви. Обаче след Балканската война личните и обществени страдания така изпълниха света, особено сега, когато човечеството е изтръпнало от опасенията за ед­на нова война, която със сегашните средства за воюване по въздуха, които дават възможност да се прехвърлят войски от един континент на друг. През 1954 г. когато пишех тези редове светът се беше разделил на две: армии сре­щу армии и тези страдания вече наистина можеха да обхванат цялото човечество. Само не ми беше ясно: как трябва „да се готвим" за тях. Малко по-малко и това ми стана ясно.

Това ме кара да си спомня отговора на въпроса,който Учителят даде на една сестра при започването на бомбардировките над София, когато тя го попита: „Учителю, в кое село да бягаме?" Той й отговори: „В селото на Любовта!"

Преди още да започнат бомбардировките над София, един лекар бе из­пратил жена си и двете си деца извън града в едно село. Когато пристигали първите самолети към София, при прелитането си, пуснали над това село бомби и убили жената и двете деца на лекаря. Другите от селото останали читави. Не се укрили дори и на село.

Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякак­во зло е, да изпълни душата си с Любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо в света. Христос се пожертвува от любов към хората и за да им покаже любовта като път към спасението. А как приложиха хората неговите думи? Създадоха инквизицията, кървавите войни между католици и протестанти и какво ли не още не направиха и то все в Негово име!

Безлюбието е пътят към страданието. Единственото спасение на Човека е Любовта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...