Jump to content

27. КРАСТАВИЧКАТА


Recommended Posts

27. КРАСТАВИЧКАТА

Веднъж прекосявах полянката, за да си отида. Учителят беше с група сестри в градинката зад лозето. Чух, че викат: „Сестра, сестра!", но не се обърнах, като мислех, че не викат мене. Тогава някой извика: „Сестра, Учителят ви вика!" Върнах се и отидох при тях. Учителят ми подаде една малка, току-що откъсната краставичка. Взех я и благодарих. Какво беше вло­жил Учителя в нея? Чувствувах я като някакъв акумулатор на радост и блаженство. Изпълни ме такъв подем на положителна енергия, че не разби­рах какво става с мене. Това беше от оная сила, която Учителят ни предава­ше по някога по най-различен начин. Но кога, защо и към кого от нас трябва­ше той да постъпи така, това знаеше само Той. Даваше ни подтик, повдига­ше ни в онзи момент, в който се нуждаехме от помощ без да осъзнаваме това. Това го разбирахме по-късно, когато идваха премеждията ни и с тях изпитите. Само с Неговата помощ можем да се справим с тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...