Jump to content

29. БОЛКИТЕ В ПЕТАТА


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

29. БОЛКИТЕ В ПЕТАТА

Беше около 1939-1940 година. 14-годишно момиченце заболя от болки в петата, без да има някаква външна, видима причина. Не беше нито зачервена, нито подута, нито наранена. Гледаха го няколко лекари. Болките станаха толкова силни, че бяха непоносими при най-лекото докосване до петата. За да не се допре тя до нищо, трябваше по цяла нощ да държим кра­ка му нагоре и да пазим да не се допират завивките до нея. Болното място изглеждаше съвършено здраво, не беше нито зачервено, нито подуто. Тази вечер, за която разказвам, лекарите се събраха на консилиум. Те употреби­ха някакво приспивателно средство, за да може детето да заспи. Това обаче отекчи и влоши повече положението, защото тялото отпадаше за сън, а бол­ките надвиваха и не го оставяха да заспи. През тази нощ останах при майка му да й помагам да държи крака нагоре. Въпреки, че кракът не се докосваше до нищо, към 3 часа през нощта болките станаха толкова силни, че детето викаше и се превиваше на всички страни. Майката изкокна от стаята от уплаха. С мъка удържах крака да не се докосне до завивките при движението на детето. При тези негови страшни страдания, сълзите ми потекоха и в голя­мата си мъка извиках: „Учителю! Какво да правим?" Помогни, помогни". Думите ми бяха по-скоро стон, отколкото някаква молба с надежда за резул­тат от нея. Детето отпусна глава на възглавницата си и затвори очи. Не разб­рах какво стана и се уплаших. Но понеже то беше спряло да се движи, аз на­местих завивките под крака му така, че петата да не допира до нищо. То зас­па към 3 часа и спа непробудно до 9 часа, цели 6 часа, след което Се пробуди без болки. Майката седеше, гледаше и не можеше да повярва на очите си. Разказах й всичко. На следващия ден тя с мен отиде при Учителя и му благодари.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...