Jump to content

30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ
НА СТОМАХА МИ

През 1948 г. имаше голяма суша. Паради липсата на жито примесваха хляба с много царевица. При това го даваха на много малки дажби. Принудени бяхме да допълваме храната си с това, което тогава се намираше - варени и печени царевици и качамак. Бях на 60 г. и дотогава се бях отлича­вала с много здрав стомах и със състрадание си мислех за онези хора, които имат слаб стомах и не понасят царевицата. Обаче след време и в моя стомах се появи една тежест, която скоро се превръщаше в болки придружавани често с повръщане. Болката се уталожваше само нощем при легнало състо­яние и то след заспиването. Сутрин се събуждах без болки, но само няколко минути след ставането тежестта в стомаха наново се появяваше и пак се превръщаше в болки и повръщания. Всички се уталожваше само когато легна. Обаче работата ми изискваше да бъда вън от къщи през по-голямата част от деня. Болките се появяваха, когато бивах права или седнала. Сега бя­ха по-силни. Започнах да повръщам и през време на работата си в Института където преподавах, а даже и на улицата. По това време вече познавах доста­тъчно Учителя и знаех с положителност, че Той може да ме излекува в един миг, но Той си беше вече заминал и беше погребан на Изгрева под лозичката. Видях се принудена да потърся лекарска помощ. Започнах лече­нието си при най-известния тогава лекар-интернист професор. Въпреки рент­геновите снимки и продължителните изследвания точната диагноза не може­ше да се установи. Колебанието беше между гастрит и начало на язва. Лекарят ми даде лекарства, постави ме на диета и каза, че сега трябва да ча­каме да развие болестта, за да може да се определи точно диагнозата и то­гава вече ще може да се лекува. Съпоставих неволно това лекуване с лекува­нето на Учителя. Спомних си три случая, при които Той прекъсна болестта в момент, без да чака тя да се развива. Спомних си и думите Му при излекува­нето ми от тримесечната температура: „Можете и да се обърнете към лекар, но тогава ще се натъкнете на други противоречия". И наистина те не бяха малко сега: Трябваше да седя седнала на корав стол в чакалнята у доктора, при което болките се усилваха, като бъда при това всеки момент на щрек да не почна да повръщам в чакалнята; трябваше по 500 тогавашни лева да пла­щам да всяка визита и да изгубвам по няколко от частните си уроци с учени­ци за ходете си при доктора, като при това отслабвах от наложената ми диета. Хляб на можех да ям, защото го примесваха с царевица. Докторът ми предписваше тестени храни, но тях ги даваха само с рецепта от доктора, каквато той не можеше да ми издаде, докато болестта не е определена. В ре­зултат се стигна до там, че не можех вече да ставам от леглото, не можех да давам частните си уроци и да гледам домакинската си работа. А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля. Два месеца мъ­жът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше. При то­ва положение на нещата мисълта ми се обърна пак към Учителя, който от че­тири години вече не беше между нас на земята. Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на момиченцето, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл кол­кото беше и тогава. Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неде­ля на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хап­вам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално нап­равление останалата част от живота си. Молитвата си направих в петък вечерта. В събота телефонирах на приятелката си да се приготви на другия ден в неделя заранта в 4 часа, че ще се опитам да отида да я взема и я заве­да на Изгрева. Знаех, че вкъщи ще сметнат това за невъзможно безумие тъй като от два месеца не мога дори да седна в леглото си. Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква надежда и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин. Помолих да не ми препятствуват. Казах, че не знам дали ще мога да го направя, но че ще се опитам-за което преди всичко ми е необходимо да отида на Изгрева. Понеже и домашните ми бяха изгуби­ли вяра в лекуването на професора, оставиха ме да правя каквото искам.

В неделя три и половина заранта по тъмно се събудих и се опитах да седна в леглото си. Очаквах всяка минута да се появят тежестите и болките, без да подозирам, че аз още във време на молитвата си съм оздравяла. Постоях седнала, но за мое учудване тежестта и болките не се появиха. Съзнах и почнах да се обличам. До четири часа докато се приготвих пак ни­що не ми стана. В четири часа, докато се приготвих пак нищо не ми стана. В четири часа тръгнах за приятелката си, която живееше в Лозенец, на около половин час от моя дом. И дотогава нищо не ми стана. Взех я под ръка и тръгнахме. От нейната,къща до Изгрева вървях още три километра и полови­на и пак нищо не ми стана. Там седях седнала в салона от 5 до 6 часа да слу­шам като четоха беседата. В 6 часа отидох на полянката за Паневритмията. От 6 до 7 ч. изиграх всичките упражнения и пак нищо не ми стана. Като се връщахме през гората с Еленка, казах й: „Еленке, ако това не е чудо, тогава няма чудеса на този свят". Жилището ми беше между инвалидния дом и Александровската болница, което прави от Изгрева до дома 3 км и половина и до дома нищо не ми стана, нито пък ми прилоша до вечерта вкъщи и така не стана нужда и да легна. На другия ден чаках перачка. Станах в 5 часа и прекарах целия ден в движение, като разтребвах, готвих и помагах на перачката. Седнала бях само през време на закуската и обяда и докато да­дох два урока. След като си отиде перачката още до 11 часа извивах и прос­тирах прането, чувствувайки се съвършено здрава. Не ми е станало лошо и още 18 години от тогава до сега, нито пък и до днес когато преписвам споме­ните си и съм вече на 84 години. Тежестта, болките и повръщанията изчезнаха, въпреки че спрях всяка диета и ядях даже фасул с люспите му. Чувствувах стомаха си така здрав, като че ли никога не е боледувал и като че ли болестта е била само сън.

Кой беше Учителят? На този въпрос Той даде следния отговор в една беседа: „Трябва ли пиленцата да знаят кой е този, който им хвърля зрънца?"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...