Jump to content

2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -
БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА

Бих желал да предам колкото е възможно по-точно случките и прежи­вяванията си от минало време (1909-1918), но тъй като това описание извърш­вам сега, в 1968 г., някои подробности са се вече заличили от паметта ми и затова, може би, ще пропусна нещо, което все пак няма да бъде съществено. Съществените, важните преживявания, обаче, помня в най-мал­ки подробности.

През тези първи години до 1925 година включително, съборите на Бялото Братство ставаха в Търново. Покани за събора получаваха само ръ­ководителите и затова в 1912 година от Стара Загора за събора беше пока­нен само брат Панайот Ковачев. Към октомври същата година се обяви Балканската война, която продължи и през 1913 година. На фронта заминаха всички мъже от Братството, също и баща ми.

Учителят писал на всички приятели по градове, да са спокойни, да се молят, да държат постоянна връзка с Него и няма да им се случи никакво зло. И наистина, както през Балканската война, така също и през Първата световна война от 1915 до 1918 г. през тези шест военни години от братята-войници не се даде нито една жертва. Напротив, всички се завърнаха здрави, бодри и обогатени с много духовни опитности. Мнозина от тях са имали чуд­ни преживявания, в които са видели ръководството и покровителството на Божия Дух.

Така например брат Георги Куртев от Айтос и още няколко души обс­лужвали един лазарет само за холерно болни. Същата служба на друг сектор изпълнявал и баща ми, който прекарал цялата война без да вземе един хинин. Брат Христо Касев от село Секирчево, Казанлъшко бил пленен от сър­бите и имало заповед да разстрелят пленниците. Но той отправил молитвата си към Учителя и когато ги отвели на определеното място, дето преди тази група са разстреляли други групи, неочаквано за всички, старшината - сър­бин наредил всички от тази група (8-10 души) да се пуснат на свобода. Разказва брат Христо Касев, как след това пътували няколко дни по гори и планини, без пътеки, докато стигнали гладни и окъсани българската граница и най-сетне щастливо преминали в България.

Подобни и ред други преживявания са имали и много наши братя на фронта, дето са видели Славата Божия.

Може би, много братя и сестри си задават въпроса - служил ли
е
Учителят войник и защо не е бил на фронта? Този е, наистина интересен и много важен въпрос, който много малко наши приятели знаят. Аз обаче, лич­но научих от брат Петко Гумнеров как Учителят се е освободил от военна служба.

Учителят получава призовка да се яви в определен ден и час на военен преглед пред наборна комисия. В това време Учителят имал гост, разговарял с него и му казал: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след то­ва ще продължим разговора".

По това време имало закон, според който на всеки 20 хиляди новобран­ци един се освобождава. За тази цел на всеки новобранец, който се явява пред наборната комисия, се предлага касетка с картончета. И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба. Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба.

Бележка към спомените на брат Петър Камбуров. На една от страниците от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба. Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона.

Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, кол­ко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се ис­кат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет.

Така се е случило и с Учителя, но това, разбира се, не намалява значението, че Той положително е знаел как ще бъде освободен от военна служба. Разбираме това от думите Му, казани когато се е разделил от госта, с когото е разговарял преди тръгването за наборната комисия: „Аз трябва да отида да отбия военната си тегоба и след това ще продължим разговора". Действително - отбил военната тегоба, като изтеглил „щастливия билет".

Освободените по този начин от военна служба биваха обложени за оп­ределени години с малък „военен данък" и така през целия си живот биваха свободни. След първата световна война, когато у нас се въведоха трудовите войски, излишните новобранци постъпваха „трудоваци" и никой не се освобождаваше.

Но да се върна по реда на годините. През 1913 година не си спомням дали се е състоял събор на Братството в Търново. Но през 1914 година, след прекратяване на войната се състоя и от Стара Загора освен брат Ковачев бя­ха поканени и моите родители. После, когато те се върнаха от Търново дълго време се говореше за видяното, чутото и преживяното през време на събора.

На 1.Х.1915 година България бе въвлечена в Първата световна война. Съборът се състоя, но не завършва поради военното положение и всички си разотишли.

Отново мъжете от Братството заминаха на фронта. Духовният живот затихна. Но всеки в себе си държеше връзка и се молеше.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...