7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

[Hristo Vatev]

7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

През учебната 1918/1919 година завърших 8 клас на реалната гимназия в Стара Загора и с дипломата си заминах да следвам право при Софийския университет. Реших през лятото да поработя нещо и подадох заявление в ак­цизното управление. В резултат получих назначение - контрольор по тютюните, пак в същото село Сборище, Новозагорско, дето бях по изземва­нето на храните преди една година. Практика беше така, че контрольорът по­лучаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всички­те и пак отначало. Особено ме разглезваха момите. Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или вечеря да ми донесе. Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр.

Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обика­лят приятели и да се хранят при мене. Започнахме и да се черпим с червено

винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз. Приятелите ми, разбира се, бяха много доволни и не изпущаха случай да ме похвалят за моята щедрост. И какво се получи накрая? През време на тютюневата кампания,ко­ято продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева. А кампанията привърши и аз трябваше да си заминавам. Но няма как да платя на кръчмаря. Затова му предложих да отидем заедно с него до Нова Загора при тати, който тогава работеше в печатницата на чичо ми Слави и се надявах, той ще плати задъл­жението ми.

Един съботен ден кръчмарят впрегна каруцата си, качихме се и тръг­нахме за града, където освен, че кръчмарят щеше да получи 300 лева от тати, но щеше и да купи някои стоки от пазара, тъй като събота беше паза­рен ден в Нова Загора.

Пътят до Нова Загора е около 20 километра. През време на пътуването какви ли не тревожни мисли ми минаваха: „Ами ако тати откаже да ми плати задължението? Ако като повечето бащи ме изругае, изгони и ме изпрати да отида там, дето съм ял и пил и да си плащам дълговете сам?" Щях да бъда осъден на провал. Сега всичко зависеше от тати. Ако той се съгласи да ми изплати задължението, аз съм готов веднъж завинаги да се откажа от този начин на живот и окончателно да приема Учението на Учителя, което въпреки че познавах, се бях отклонил в продължение на три години и три месеца.

Наближихме града. Аз бях смутен. Каруцата спря край печатницата. Ето ни пред тати, който работеше на машината. Събрах всички си кураж и казах на тати за какво водя този човек - че му дължа 300 лева. Тати веднага слезе от машината, ръкува се с кръчмаря и с мене и весело рече: „Е, триста лева - дребна работа!", веднага извади от портфейла си парите и ги брои на човека, който благодари и си излезе.

Постъпката на тати ме трогна до сълзи. Образът на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат. Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа!" С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето!" Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати.

И тъй към септември 1919 г. аз приех вегетарианството и окончателно се приобщих към Учението на Учителя.