Jump to content

10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатни­цата на брат Лазар Котев. Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му на ул. „Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора.

Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, прис­пособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и вра­та откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми. Понякога будувах по цяла нощ от студ.

Получавах половин месечна заплата ■» 400 лева, тъй като се бях паза­рил (условил) да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, че получавам 400 лева заплата, да не мисли за мене. Но тези 400 лева по оно­ва време бяха много малка сума и едва смогвах да се изхранвам и за по-го­ляма икономия се хранех само с хляб и малко маслини.

По същото време Братството беше наело един салон на ул. „Граф Игнатиев" - ъгъла „Раковски" на югоизточния ъгъл на площад „Славейков". Учителят редовно изнасяше там своите беседи. Аз, разбира се, бях редовен посетител на беседите.

Един неделен ден към 10 часа преди обяд, пак се приготвих да отида на беседа. Слизайки по витата дървена стълба надолу озовах се в готварницата на хазаите. Трябва да кажа, че входът и изходът на моята таванска стая бе през готварницата на хазаите, оттам на двора и на пътя.

В това време гледам хазайката ми сестра Котева около 2 метра висо­ка и 1 метър широка, около 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за обяд, понеже на обяда бил поканен г-н Дънов. Помислих си: „Значи Учителят днес ще бъде тук на обяд".

Отидох, слушах беседата и веднага се върнах в таванската си стая, ка­то почти непрекъснато гледах през счупения прозорец как ще дойде и откъ­де ще се зададе Учителят. И наистина, след 10-15 минути, гледам откъм „Граф Игнатиев" се зададе един изкривен файтон. Помислих си: „Защо ли е толкова изкривен този файтон, като че ли ще се преобърне?" Интуитивно обаче разбрах, че с този файтон пристига Учителят, файтонът спря. Първо слезе Котева и файтонът се оправи. След нея слязоха Учителят, брат Тодор Бъчваров и Лазар Котев. Всички се отправиха към къщи. „Значи наистина Учителят дойде", си казах, зарадвах се много и веднага се залових да пригот­вя и моя обяд. Постлах си носната кърпичка, която ми служеше и за маса и за покривка, сложих едно парче хляб и няколко маслинки и зачаках. Исках да доловя оня сюблимен момент, когато долу в голямата трапезария Учителят заедно с другите присъстващи на обяда - братя и сестри - ще про­изнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва. Но как ще до­ловя този момент? Съобразих, че когато престане да се чува шумът от трака­нето на вилици, който шум достигаше до мене по витата дървена стълба, тък­мо тогава ще настане този момент. И наистина, шумът престана. Интуитивно почувствувах, че вече е време и произнесох следната кратка молитва: „Благодаря Ти, Господи, за тази хубава храница, която Си ми дал". В този мо­мент ме обхвана едно необикновено преживяване! Голяма радост изпълни душата ми, гърдите ми се разшириха едва ли не до спукване, аз заплаках! Заплаках от радост, от умиление! Ето, мъча се да го предам с думи, но всич­ко казано бледнее пред действителността. И това преживяване за мене ще остане паметно през вековете!

Най-после, след като се поуспокоих, реших да хапна, но преживяното бе толкова силно, че не можех да ям. Изядох едно съвсем малко залъче хляб и две маслинки.

След като мина около един час, аз вече се бях почти напълно успокоил, реших да изляза малко да се разведря. Хазайката с двете си дъщери изнасят блюда, подноси с гозби и се разговарят: „Язък ни за масрафа! Толкова хуба­ви яденета бяхме приготвили! Бъчваров и другите ядоха до пресищане, а г-н Дънов през всичкото време мълча. Накрая изяде едно залъче хляб с две маслинки - ето им костилките".

За мене това беше достатъчно да разбера на какво се дължеше моето необикновено преживяване. Учителят е бил тялом долу, дето през всичкото време е мълчал, а духом горе при мен и е споделил моя скромен обяд - едно малко залъче хляб и две маслинки, за който обяд аз от сърце и душа чрез мо­ята молитва, бях благодарил на Бога.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...