Jump to content

16. ОТКРОВЕНИЯ НА МЛАДОСТТА И МЪДРОСТТА


Recommended Posts

16. ОТКРОВЕНИЯ НА МЛАДОСТТА И МЪДРОСТТА

 

През есента на 1921 година дойде при мене на Колибата брат Кольо Каишев, който остана цялата зима и в началото на пролетта на 1922 г. отиде при леля си Мария Каишева в с. Арбанаси.

 

С Кольо прекарахме няколко месеца славно! Разбирахме се и се обичахме. Затова и работата спореше. Споделяхме си много мисли, идеи и преживявания. Тук искам да опиша един случай, разказан от Кольо, който по моя преценка е много поучителен.

 

Разказва Кольо как един брат от провинцията отива в София.Наложило му се да пренощува в един хотел.

 

Още щом влязъл в стаята си и започнал да съблича връхните си дрехи, вратата се отворила (без почукване) и в стаята влязла една млада, хубава жена 25-28-годишна. Тя се приближила и седнала на леглото. Братът веднага разбрал, че тя е от ония жени, които изкарват прехраната си по хотелите по най-нечестен и неморален начин. Въоръжен със своите най-чисти мисли и чувства, той влиза в разговор с нея. Разпитал я от къде е, как се казва, след­вала ли е някакво училище, за родителите й и пр.

 

Най-после той казал: „Както виждам, ти си млада, пълна със сили и здраве и при това умна жена. Ти би могла да си изкарваш прехраната по един честен начин, че да бъдеш полезна не само на себе си, но и на другите. А по този път, в който си попаднала, може би не по твое желание, ти ще се напълно обезличиш и пр. и пр." (Този брат не е никой друг, а самият Кольо, но той от скромност не казва името си.)

 

От този разговор жената толкова силно се трогнала, че паднала при нозете на брата, прегърнала ги и започнала неутешимо да плаче.

 

Ами после, след като малко се поуспокоила, казала: „Ти си първият мъж, който ми говори така! И аз от сърце и душа желая да се избавя от този ад, но досега не се е намерил някой да ми подаде ръка. Ето, това си ти! Ти си моят спасител. Кажи ми сега къде да отида, какво да правя?", говорила тя и обсипвала с целувки и сълзи нозете му.

 

Тогава братът написва една бележка и я праща при Учителя.

 

От този ден животът на тази жена се изменил и осмислил. Тя приела идеите на Бялото Братство и станала предана ученичка на Учителя.

„От този ден изминаха 30 години, казал братът, - но колкото пъти си спомня този случай, все ми става сладко на душата."

От този случай братът си направил следния, извод: „Злото (низшето удоволствие) носи временна наслада, а вечна горчивина, а Доброто, което човек извърши в името на Бога, носи временна горчивина и вечна наслада".

През същата зима получихме от Учителя писмо със следното съдържание:

 

„Любезни Кольо и Петре,

 

Получих писмото ви. Засега използвайте времето за ваше добро в умс­твено и духовно отношение да растете. Зимата ще поограничи физическия труд. Има засега някои висящи въпроси, които трябва да се решават и то съ­вършено правилно. И те ще се решат. Бог всякога помага. Гледайте и двама­та да бъдете умни и добри в най-чистата смисъл.

 

Работете първо за Бога от Любов и Мъдрост."

 

21 .XII.1921 г. (Следва подписът на Учителя)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...