Jump to content

17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА

През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се дос­тавиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произве­да дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара. За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново лозе". Наех орач да я изоре дълбоко, а понататъшната работа извърших сам. С ръч­на количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на се­мената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, по­ложих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в ре­зултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, мо­жеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много наемах работнички от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица.

 

Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата.

 

На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина, подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнителна дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел за посаждане на нови лози се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини.

 

В началото на август, както всяка година, пристигна Учителят с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор.

 

Още с пристигането на Колибата, Учителят се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините?" (Учителят знаеше за моите дини по вътре­шен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята". Учителят си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителят най-внимателно разгледа всичко. После се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха за­пазили 15-20 броя по-едри дини. Учителят опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета. Той взе две и аз взех две и тръгнахме към колибата. Вървим и мълчим. По едно време Учителят рече: „Петре, Петре, из­мамили те духовете!" Тези думи ми подействуваха като врял душ и реших в себе си в бъдеще да не допусна повече духовете да ме измамят.

 

И тази година както и миналата, се извършиха всички подготвителни работи навреме. Пристигнаха и братята и сестрите - съборяни и на 19.VIII.1922 година стана официалното откриване на събора в читалище „Надежда", дето Учителят изнесе пред търновското гражданство и Братството беседата „Новият живот".

Даденото от Учителя през време на съборните дни е изнесено в тома: „Беседи и упътвания от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство през лятото на 1922 година".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...