Jump to content

24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

На края на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да порабо­тя още 2-3 месеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията. Аз останах, а другите братя бяха освободени и се върнаха в Арбанаси. Аз вечер се връщах там, а сутрин отивах в Захарната фабрика, която е на около 5 ки­лометра от с. Арбанаси.

Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 година. Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигнаха. Когато идваха гости варяхме и предлагахме повече картофи, които бяха много вкусни.

1925 година. През тази година се състоя последният събор в Търново. Учителят ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари." Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви па­ри".

Учителят каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева.

След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли.

Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работи­те добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе?"

Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на про­изводството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпа­ла и площадки по постройките. С работата си покривах предварително нап­равения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той посто­янно ме мъмреше, уж дано се постегна.

А разходите ми бяха по-големи от приходите. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се предвидят и непредвидените разходи по ремонти и пр. ето че разходите надминаваха приходите.

Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дъл­жах на Бертоли 12 хиляди лева.

Един ден, като товарехме с един друг каруцар - Георги, стъпил на мо­ята каруца така ми притисна лявата ръка, че едва не се счупи. Отървах се са­мо с охлузване (до костите) на всички пръсти. Кожата и месото висяха като парцали. В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка!

Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби -1000 килограма. Георги беше як каруцар.

Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товарене­то и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години.

Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се аг­рономически факултет и др. За една седмица спечелих 13 хиляди лева, изпла­тих на Бертоли дълга си от 10 хиляди и с хиляда лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември.

Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на Колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто души по-свободни (пенсионери и др.) бяха останали начело с Учителя като на курорт.

Минах през портата на Бостанджиевата колиба и, като навлязох в дво­ра на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засви­рих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и той ме запита: „Е, Петро, кажи се­га колко изкара в София?" Разказах му подробно всички перипетии, през ко­ито минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителят ус­михнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата!" Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят".

Учителят каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разреше­ние на задачата, струва повече от обикновени пари.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...