25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ

[Hristo Vatev]

25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ

 

Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсах­ме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

 

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.

 

Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дъл­жат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите роди­тели и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото вре­ме работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната.

 

Но за да не бъда голословен, преди да предложат на Марин и на мен то­ва си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август същата година (1926) щеше да се състои събора.

Наистина, Учителят одобрил тяхното решение: да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това каза и Учителят".

Ние с Марин сме в недоумение! Не допущахме Учителят да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при Учителя.

Отидохме. Учителят каза: „Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие двамата с Марин ще отидете в София с каруцата. Там ще работите през лятото".

 

Преди да заминем за София имахме още една среща с Учителя.

 

Един предиобед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителят се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всич­ки по-интересни събития из живота ни, Учителят каза: ^Идеята за комунал­ния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счу­пена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спи­те на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволя­ват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята". Запитахме го: „Ами дотогава как ще живеем?" Учителят каза: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще жи­веят сред природата на групи по няколко семейства - на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си".

 

Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тати и ги пригот­вихме за път. В това време дойде Учителят. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната". „Нищо, каза Учителят - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и кару­цата в София."

 

Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителят сам я развали.

 

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертвува, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем!