Jump to content

28. МЕКИЧАРНИЦАТА


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

28. МЕКИЧАРНИЦАТА

1927 година. В една от своите лекции на Младежкия клас, Учителят да­де задача всеки ученик от класа за един ден да си представи, че няма пет па­ри в джоба си. Да отиде в града или селото, дето със собствен труд да си из­кара прехраната.

Тази задача решиха да изпълнят групово братята Борис Николов, Влад Пашов, Георги Радев, Иван Михайлов и аз. Какво да работим? Решихме да печем и продаваме мекици.

За тази цел построихме'един временен навес при работилницата на брат Бертоли на видно място - откъм ул. „Раковски", дето има голямо движение. Инсталирахме един примус, една широка тенджера за олиото, ко­фа за тестото и тезгях с голяма тава, дето щяха да се излагат за продан из­печените мекици.

Започнахме. Брат Влад се грижеше за приготвяне на тестото и пуща­нето на мекиците в тенджерата. Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов, с бяла престилка прода­ваше мекиците, като от време на време викаше с висок глас: „Насам минете, мекици, насам топлите мекици! Парят, парят!"... А моя милост с цигулката свирех „Братство, единство" и други песни.

Мекичарницата ни със своята оригиналност привличаше вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си меки­ци и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика.

Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите доклад­ваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...