Jump to content

29. НА КОНЦЕРТ


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

29. НА КОНЦЕРТ

1928 година. През пролетта на 1928 година бях в София. По това време се устройваше Изгрева. Моята задача бе да направя ограда от бодлив тел на южната страна на поляната, дето се играеше Паневритмията, от чешмата със символите до квартирата на брат Боев. Изкопах дупките, обелих и обго­рих коловете и когато почнах да ги поставям в дупките и затягам с камъни, Учителят беше през всичкото време и наблюдаваше работата. Измерваше с око, за да се получи идеално права линия. От време на време казваше за ня­кой кол да се понаклони малко нагоре или надолу. Така под ръководството на Учителя оградата стана идеално права.

След няколко дни реших да си отпътувам за Арбанаси. Предстоеше да отпътувам и за Нова Загора, дето в печатницата на чичо ми Слави Камбуров под ръководството на сестра Паша щяха да се печатат беседи от 11 и 12 серии.

В това време из София бяха налепени грамадни афиши: „Сензация на деня!", „Музикално чудо!" „Кубелик залязва, Пшихода изгрява! - Концерт от знаменития чешки цигулар Ваша Пшихода.

Много ми се искаше да чуя този знаменит цигулар, но концертът беше обявен за четвъртък, а аз трябваше в понеделник да отпътувам.

Отидох при Учителя да се сбогувам. Като му целунах ръка на тръгване, той ми каза: „Рекох, останете до четвъртък да чуете този цигулар. Друг път няма да ви се отдаде случай да го чуете". Разбира се, щом Учителят каза, останах. Още четири дни поработиха Изгрева. Работа имаше много.

В четвъртък вечерта отидохме на концерта с Учителя и 10-15 души бра­тя и сестри от Изгрева. Чухме едно наистина „музикално чудо". Цигуларят, освен феноменалната техника и галещия мек, кадифен тон, който изтръгва­ше от цигулката, в един момент направи да се чуват две различни мелодии: в най-горната позиция близо до магаренцето от струните ми се чуваха флажолети наподобяващи флейта, а от струна - ми цигулка. Публиката чуваше ед­новременно две различни мелодии, изпълнявани като че ли от флейта и цигулка. Изпълнението беше толкова сполучливо, че публиката неволно пог­леждаше зад цигуларя, да не би някъде отзад да свири някой с флейта.

след концерта тръгнахме си обратно за Изгрева пеш. Всички очаквахме Учителят да каже нещо във връзка с концерта, но той вървеше и мълчеше. По едно време брат Ал. Стрезов попита Учителя: „Учителю, искаме да чуем Вашето мнение за този голям виртуоз". Тогава Учителят каза: „Той свиреше с будно съзнание. Мисълта му присъствуваше във всеки тон и влагаше цяла­та си душа!" После добави: „В Божественият свят листата на дърветата сви­рят по-добре от най-големия виртуоз на земята!"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...