Jump to content

30. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА


Recommended Posts

30. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА

Брат ми Марин решил да се ожени. Харесал си бе една арбанашка де­войка (сегашната му другарка) Зафирка и ми предложи, да отидем в София, той да поиска одобрението и благословението на Учителя.

 

Отидохме. Беше ведър, прекрасен майски ден. Учителят ни прие. Времето бе слънчево, та разговорът се състоя на двора при кръглата цимен­това маса.

Учителят одобри проекта на Марин и му разреши да се ожени за изб­раната от него девойка. А на мене рече да не бързам. Моят въпрос относно женитбата щял да се разреши по-късно. „Ти гледай, каза той - да не изоста­вяш цигулката."

 

През времето на разговора Учителят три пъти каза за Марин: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет". По това време - до 1928 година Марин не се отличаваше с никакви особени музикални дарования. Но седем-осем години по-късно той започна да твори: оригинални песни. Те постепен­но станаха стотина на брой, без да са записани нито текстуално, нито нотно и Марин ги помнеше наизуст. Ето къде Учителят видя неговата силна музи­кална памет. Едва 30 години по-късно, през 1954 година седнахме двамата и с помощта на цигулката ги нотирахме и записахме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...