Jump to content

35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ
ОТ РИГА - ЛАТВИЯ

Още в началото на моето пребиваване в Рила влязох във връзка с брат П. Пампоров, който по това време обикаляше Европа с есперанто. Той ми се обади от Рига с една групова снимка илюстрираща неговия курс по есперан­то в Рига. Аз му отговорих. В следващото писмо той ми писа, че една от него­вите курсистки - Емилия Вилумсон пожелала да кореспондира с мене. Да ча­кам от нея писмо. След няколко дни получих очакваното писмо на есперанто. От писмото се виждаше, че тя е много добра есперантистка и благодарение на брат Пампоров отчасти запозната с идеите на Бялото Братство.

Започнахме с нея оживена кореспонденция. Това обстоятелство ми по­могна и аз да се шлифовам в езика, особено писмения. Тя место ми посочва­ше някои мои грешки в писмата. Но за да бъде кореспонденцията ни осмислена, аз започнах да правя на есперанто резюмета от беседите III се­рия и да ги изпращам. Тя пък от своя страна започнала да ги преписва с ин­диго и ги изпращала в 17 държави. Всяка седмица изпращах по едно дебело писмо и получавах от нея също такова писмо, тъй като тя всякога прибавяше по един от копираните от нея екземпляри. По този начин се създаде една непринудена и системна работа. Тя можеше да продължи дълго време, ако не бе се случило нещо, което долу ще разкажа. Така нашата кореспонден­ция продължи около две години.

Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с пис­мо от някоя Емил Борел - водачка на френското движение за мир във Франция. Тя изказваше благодарност за тези хубави резюмета, които полу­чаваше от Рига.

Снимката, която получих от брат Пампоров, както казах, представяше ръководения от него курс по есперанто в Рига. Тя беше номерирана от Емилия Вилумсон, за да ми обърне вниманието, че N 11 и 12 са сестри от Братството в Рига: 11 - Анна Мазурс, N 12 - Амалия Вайланд, а N 13 е самата тя - Емилия Вилумсон, моята кореспондентка.

През август на 1931 година, когато Братството лагеруваше при Седемте рилски езера, аз се обадих на моя шеф, че искам да отсъствувам два дни и през Рилския манастир, Дамка се озовах на лагера.

Времето беше хубаво, слънчево. След обяд аз се срещнах с Учителя и му показах, като му посочих, че N 13 е моята кореспондентка от Рига и очак­вах мнението на Учителя за нея. „Тя има младежки чувства и влечения. Онова, което на младини не е постигнала, сега иска да го постигне", каза Учителят и се спря на N 12 - Амалия Вайланд. За нея говори доста продължи­телно и каза много хубави неща: че произхожда от един род от хиляда години, че има устойчив характер, че е човек, на когото може да се възложи отговорна работа и пр. Но мене повече ме интересуваше N 13, затова пов­торно помолих Учителя да каже нещо повече за нея. Учителят пак повтори същите думи за нея, с което ми даде да разбера, че тя не притежава онези ценни духовни качества като N 12. Пак ми заговори за N 12, като я обрисува като честен човек, който всеотдайно служи на своя висок идеал, човек със стабилен характер и пр. Аз се почудих защо Учителят ми говори такива хуба­ви неща за нея, а за N 13, която ме живо интересува като моя кореспондентка, не каза нищо хубаво. Едва ли не искаше да каже: тя не е чо­век с ценни духовни стремежи, нейният поглед е обърнат към земята. И кога­то трети път го върнах на N 13, Учителят ме остави без да ми отговори и си отиде.

Аз останах озадачен от тази постъпка на Учителя, но разбрах, че мо­ята кореспондентка не е някоя особено издигната личност, на която може да се разчита.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...