23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

[Hristo Vatev]

23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

Аз съм пристигнала на Изгрева, срещнала съм се с Учителя и с приятелите. С тях общувам така, както е прието - по братски и по сестрински. Моето поведение в София е безукорно. Старая се да бъда чиста и изрядна в отношенията си с всички, защото при всяко идване тук имам неп­риятности и скандали от Мария, която беше станала съпруга на брат ми Борис. Те криеха от нас, че са се оженили, но приятелите бяха подшушнали, че са се оженили и то в църква, което бе недопустимо за ученици от Школата. През това време църквата бълваше змии и гущери срещу Школата на Учителя и приятелите, които трябваше да сключват брак го правеха това чрез гражданските бюра в общините. Аз лично отидох във въпросната църква и проверих и намерих имената им вписани в регистъра за бракосъчетание. Това беше голям удар за нашето семейство и огорчение за всички приятели, понеже всички разбраха, че са се венчали в църква, макар че криеха от нас за това. Освен това аз знаех какво представлява моят съпруг в Габрово и как ме пускаше да дойда сама на Изгрева след като бяха преминали големи бит­ки и сражения с тамошния змей в Габрово. Затова всичко ми беше ясно до всички подробности, какво трябва да бъде моето поведение на Изгрева и аз бях внимателно със себе си и с другите.

Но ето, че в Габрово се получава телеграма от София и по-точно някой от Изгрева я бе подал и тя бе пристигнала в Габрово, в провинциалния град. Служителите в тамошната поща я бяха прочели на глас, бяха я коментирали дълго, бяха я прочели на пощенския раздавач, а той трябваше да я връчи на моят съпруг Юрдан. А съпруга ми Юрдан я държи в ръцете си и чете телеграмата: „Ела веднага в София, защото Цанка разваля друго семейство и ще разбие и твоето". Юрдан чете, препрочита, държи телеграмата и пог­лежда пощальона. А онзи му се хили и му се смее, защото знае какво пише там. Юрдан беше много ревнив, но никога не е имал повод за скандали от то­зи род. Ами сега, целият град Габрово знае за моята изневяра и че съм вече разбила и друго семейство. Това е позор! По-голям позор в един провинци­ален град от този няма. Позор и отчаяние, което се сменя веднага с ярост. Юрдан пристига веднага побеснял на Изгрева, придружен от своята „небесна орда на Чингиз хан". Да, небето след неговото появяване на Изгрева почер­веня в тъмно червено. Промени се аурата на Изгрева моментално. Приятелите ги виждах как треперят външно и вътрешно от развихрилия се скандал, защото той размахваше телеграмата наляво и надясно и се закан­ваше да се разправи окончателно с всички на Изгрева, но първо щял да поч­не с мене. Аз стоях като замаяна и изненадана. Бях безпомощна в този момент. Не зная как биха се разиграли тези събития по-нататък. Всички от Изгрева бяха възбудени и се получи цяло брожение. Едни вървяха насам, други сновяха натам. Получи се едно хаотично движение по целият Изгрев. Тогава Учителят извика една от стенографките и им нареди и те трите стенографки отидоха при онази сестра, която бе изпратила телеграмата в Габрово. Сестрата се изненада, че е разкрита, но когато стенографките й казаха, че Учителят ги изпраща и то трите при нея, тя се успокои. Бяха й предадени ду­мите на Учителя, че онова, което бе писала в телеграмата първо не е вярно и второ, че не е така. Тази загрижена сестра за морала на Изгрева беше ста­нала също жертва на сплетните и клюките, които се отправяха срещу мен. Сестрата не можеше да повярва на трите стенографки и за поръката на Учителя. После същата сестра се срещна лично с Юрдан и бе му съобщила, че лично тя е изпратила телеграмата. Освен това му съобщи, че била се заблудила, за което се извинява и че много, много съжалява. Юрдан се изненада, че лично му се явява авторът на телеграмата и че сега твърди, че е сбъркала. Той не беше свикнал на такива неща. При него или едно нещо е вярно или не е вярно! А междинни неща при него няма! Това нещо още пове­че го възмути от изгревяните - жителите на Изгрева. Но ордата с червеният облак се успокои и усмири. Накрая се разнесе. Не зная какво би станало с мен ако не беше Учителя и ако не бе се намесил. Той нямаше да се спре пред нищо. Щеше да ме убие насред Изгрева. Бях сигурна в това. А когато се върнахме в Габрово, всички ни оглеждаха и разглеждаха и особено мен, за­щото бях му изневерила и бях човек, който разваля при това дори и чуждо семейство. А аз живеех в този град. А най-тежко бе за Юрдан. Всичко от гра­да знаеха за телеграмата и за моята изневяра и се чудеха как може такъв мъж като него да се остави да му се качват на главата и да го правят на пос­мешище пред всички. Това го чух лично с ушите си, дори една от доброжела­телките на Юрдан подметна: „Сестро, моли се и чукай на дърво такава на­паст и такова чудо да не ти дойде до главата. Дойде ли ти, да знаеш отърване няма". Така че това бе за Юрдан жесток изпит. Аз това го съзнавах, но нищо не можех да направя в момента, но бях готова за борба. Защо ли? Защото преди да си тръгна от Изгрева отидох при Учителя и го попитах какво да пра­вя като се върна в Габрово, за да мога да си спася кожата от змея. Учителят ми каза: „Сестра, змея се укротява само с музика. Свирете им!" Така, че аз бях готова да се боря със змея, но нямах още повод за това. А поводът дойде следващия ден. В дома, в който живеех имаше етърви и зълви и снахи - и всичко накуп. На следващият ден бяха застанали три от жените, млади булки, оженени от няколко години, но както и аз никой нямаше още деца. Седят под моя прозорец и гласно коментират за моята изневяра така, че аз да чуя през отворения прозорец. Подавам си главата аз навън и казвам: „Ама вие не разбрахте ли, че мъжете на тоя род са слабовати и не могат да правят деца? И жените на тоя род не могат да раждат деца? Затова аз няма да се оставя току така и ще си намеря мъж отвън, от който да зачена и да ро­дя". Спрях, огледах ги и се изсмях високо. Силен гръм и мълния се свали над главите им. Те извикаха и изреваха от болка. Бях улучила право в целта, в най-болното място на змея. След това започнах да свиря на цигулка песни от Учителя. След време идва Юрдан и ме пита защо свиря. Обяснявам му, че с тази музика се успокоявам. Той също сподели, че се успокоява с нея, но добави, че онези там, жените се вбесявали и пощурявали от тази музика. „А бре, Юрдане, ти знаеш, че факирите в Индия с флейти и с музика усмиряват змиите и ги карат да танцуват. Аз също искам да ги усмиря тия змии и гущери. Ти се убеди лично чрез Учителя, че аз нямам никаква вина". Юрдан се съгласява. Поклаща глава. Единствено от всички той вярва само на Учителя. В Него той не се съмнява. Но всички останали за него са измет. „Да, ама тези в другата стая като те слушат с цигулката, не се усмиряват, а пощуряват и надават вой, че не могат да те слушат". „Това означава, че аз съм сбъркала, защото аз свиря песен за укротяване на змии. Вероятно, това не са змии, а зверове и аз сега ще им изсвиря песен за укротяване на зверове. И ти ще видиш и ще се убедиш в резултата. А сега ме остави да намеря под­ходяща песен от Учителя за укротяване на зверове." Юрдан ме остави и аз започнах да се моля, за да ми е даде и внуши отгоре от Небето коя песен от Учителя да свиря. Започнах да свиря любимата си песен от Учителя. След то­ва свирих и други песни. На следващия ден една от трите се разболя и легна на легло. Аз продължавах да свиря - на втория ден се разболя и втората. И тя легна на легло. Аз продължавах да свиря. На третия ден легна и третата.

Остана да ги обслужва само една, която искрено ми съчувстваше, но не мо­жеше да се бори срещу тях. Накрая Юрдан като разбра, че всичките са се тръшнали на легло, дойде при мен и каза: „Слушай какво, спри с тази цигулка, защото всички се тръшнаха и разни болести ги повалиха и сега ос­тава да измрат". Аз му отговарям: „Те не могат да измрат, такива като тях не умират, те живеят вечно, защото са служители на змея. Но са легнали, защо­то животното и звера у тях се мъчи, защото музиката на Учителя го укротява". Юрдан за пръв път ми се усмихва: „Слушай какво, я намери някоя друга песен та им изсвири, та ги съживи, да могат да станат и да шетат из къщата, че тук всичко замря и стана на боклук". Аз му обещах, че лично ще мина и след като се убедя, че те са пред умирачка, тогава ще им изсвиря песен за възкресение. Но той реши да ме придружи и аз ги обиколих и трите и видях една потресаваща картина. Змеят у тях бе се извлякъл и те бяха останали три безпомощни, изкорубени коруби и нещастни черупки. Беше ми жал. Дожаля ми. Отидох, взех цигулката и започнах да им свиря една от братски­те песни „Събуди се, братко мили!" С тази песен се събуждахме когато Братството беше на Рила, на 7-те езера. Така след три-четири дни онези из­корубени коруби, без съдържание, изпити от змея черупки, постепенно ожи­вяха и започнаха да шетат вкъщи. Аз се държах на разстояние и бях въздържана, защото смятах, че главата на змея е отрязана един път завинаги. Но каква бе моята изненада. След един месец когато трите се окопитиха, съвзеха се, добиха сили и изведнъж ме нападнаха и трите едновременно. Оказа се, както бе в приказките, че когато се отреже главата на змея на отрязаното място поникват три нови глави на змея и змея от едноглав стана на триглав. А как сестра ви Цанка трябваше да се бори вече с триглав змей ще научите в моите разкази по-късно. Защото моят разказ се­га беше за телеграмата, която спасяваше морала на Изгрева.