Jump to content

25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ

В ГАБРОВО

След големи настоявания пред съпруга си Юрдан, ние си построихме къща на два етажа достатъчно голяма и обширна с много стаи. Бяхме пред­видили гостна стая, хол и една голяма стая, която бе определена за събрания на Братството в Габрово. По онова време във всички градове имаше братски кръжоци, където по определен график и спуснат наряд от Изгрева четяхме беседи от Словото на Учителя, пеехме песни, правеха се молитви. В тази стая беше сложено едно много хубаво немско пиано. Аз можех да свиря ху­баво на цигулка и добре на пиано, така че песните на Учителя имаха винаги съпровод и се изучаваха с пиано или цигулка. Имаше и други, които свиреха на цигулка. Аз бях основата на тази дейност и в моя дом се събирахме на Школа. Получавахме редовно писма и новини от Изгрева, така както и аз хо­дех редовно няколко пъти в годината в София.

Веднъж получих видение, че Учителят ще дойде в Габрово, че ще влез­не през тази врата в моя дом, ще се насочи към онзи ъгъл, че ще седне на то­зи стол и т.н. Тази мисъл се вгнезди в съзнанието ми и работеше усилено. Наистина след известно време Учителят дойде в Габрово, влезна в дома ми, мина през същата врата, която го видях в моето видение и направи същите движения, същата походка и отиде та седна на същия стол в онзи ъгъл. Всичко се изпълни точно на яве, както бе във видението, което ми се даде. Не се изтърпях и казах това на Учителя, че за Неговото идване аз съм предупре­дена от Небето и за всичко това как ще влезне и къде ще седне. А в стаята имаше десетина стола, а Той седна на стола в определения от видението ъгъл. Учителят ме погледна и се усмихна утвърдително и доброжелателно. Имах вече не една опитност и знаех вече добре какво е видение и какво е Учителят. А това не е малко за ученика - да познаеш Учителя.

По онези години Учителят трябваше отново да дойде в Габрово. Аз смятах, че не е достатъчно само Учителят да посети моят дом и да говори на 15-20 приятели от местното Братство, а че трябва да говори на гражданство­то на града Габрово. Така сметнах и реших в себе си, че Той трябва да гово­ри в големия салон на читалището в града, като щяхме да разгласим пред на­селението за беседата на Учителя. Направих постъпки за отпускане на сало­на като уведомих, че ще платим наем за салона. Те ме познаваха много добре, знаеха, че съм от Бялото Братство и знаеха още много добре, че съм платежоспособна и освен това съм дъщеря на фабрикант и съпруга на още по-голям фабрикант. За тях аз не бях случаен човек и щях да ги възнаградя и заплатя както трябва за салона. Но ръководството на читалището отказа. Други сили и фактори в града им внушиха за възбрана и непозволение да го­вори Учителят на публично място. Така и стана. Учителят дойде отново в Габрово, отседна у нас, държа ни една беседа, пяхме песни и прекарахме до­волни и щастливи, че Изгревът от София бе се преселил за един-два дни и в Габрово. Всички приятели бяхме в едно възвишено усещане за присъствието на Духа Господен. Дори когато Учителят бе у дома аз направих нови постъп­ки пред ръководството на читалището за отпускане на читалищния салон за беседа на Учителя. Смятах, че присъствието на Учителя ще помогне да полу­ча салона. Но искам да призная, че аз това реших да го направя самоволно, без да се допитам до Него. Отидох в читалището и какво да видя, бяха се събрали всички на някакво съвещание, че освен управата на читалището, имаше още 10-15 човека, които бяха нещо като настоятелство на читалището. Влезнах и най-официално пред всички поднесох молбата си и казах причината, защо искам да наема салона. Отказаха ми. „Не разбирам защо ми се отказва." Обръщам се към мнозинството. А оттам дойде следни­ят отговор: „Вие не разбрахте ли най-сетне, че тук в читалището и в града ня­ма място за г-н Дънов." Аз се изненадах и без да искам им изстрелях отговора. Той дойде внезапно у мен и аз го изговорих без да се усетя и без да съзнавам, че това изчезна от моята уста: „Напротив, в този град има мяс­то за г-н Дънов и в този салон има място. Но както виждам някои от вас ня­мат място нито в този салон, нито в този град. А за това ще се убедите в най-скоро време". Казах това, обърнах се и им тръшнах вратата. Тя се затвори с трясък.

И какво се случи по-нататък? Случи се най-неочакваното за мен. В най-кратък срок от три месеца всички от ръководството на читалището си заминаха. Погребенията им бяха през седмица. Веднъж един от читалищните деятели ме спря и ме пита: „Извинете, това което ни казахте на времето в са­лона за всички ли се отнася, които бяхме там или само за ръководството на читалището?" Пита ме човекът, целият трепери уплашен, а аз не разбирам за какво той ми говори. Накрая той ми разказа всичко, повтори моите думи и пророчеството, което съм изказала, че място за г-н Дънов в този град има, но за присъствуващите от онова заседание няма място в града. Тогава пред очите ми се разкри картината на пророчеството и разбрах, че друг някой бе­ше влезнал в мен и беше пророкувал чрез мен. Тогава аз направих сметка, че петима от тях си бяха заминали през седмица. А от ръководството беше останал още един.о Казах му: „Според пророчеството има да си заминава още един. А другите, вие сте свободни, но трябва да засвидетелствувате за това пророчество на останалите в града, че то бе изречено и че то бе изпъл­нено така както трябва". Той засмян и зарадван се спусна да ми целува ръка и да плаче. „Значи, ние останалите ще оживеем?" „Ще оживеете, за да бъде­те свидетели и да разказвате на всички останали за съдбите человешки и за Силите Господни".

Онези человеци от ръководството на читалищния салон се опитаха да спрат и бяха спрели Божественото Слово да се изсипе над този град като благословение. Когато се спре да тече Божественото, то спира да тече първо в онези, които възпират и се противопоставят, защото това са скачени съдо­ве на живота и това е брънка от веригата, през която тече животът. Разкъса ли се веригата и ако спреш да протече Божественото чрез тебе, то друг ще спре да тече в тебе животът. Защото ти си част от веригата. Ако ти спреш, ти си причината Божието благословение да не премине у другите чрез законите на веригата. Ти си виновен пред другите. И тогава идва Божията правда, ко­ято трябва да възстанови закона и хармонията в живота. Аз бях свидетел и очевидец как това се извърши в Габрово. И други видяха и оцениха по дос­тойнство всичко това.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...