Jump to content

28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Бях пристигнала на Изгрева за един Петровден. Братският празник бе преминал преди няколко дни и гостите от провинцията още гостуваха на Изгрева. Обикновено вечер се събирахме на малка групичка приятели пред стаичката на Учителя. Времето бе топло, приятно, небе осеяно със звезди и звездният балдахин блестеше в своето най-чисто излъчване. Учителят бе до­шъл при нас и някои споделиха пред него за чудният изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. Донесе след това един телескоп. Имаше на Изгрева два телескопа. Единият бе с една голяма леща, а другият бе с две по-малки лещи. Учителят насочи телескопа и ни показваше много чудни неща. Ние се нареждахме един след друг, а Учителят стоеше до окуляра, по­казваше ни и ни обясняваше като отговаряше и на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подбран материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната, която по-къс­но изгря чрез телескопа. Кратерите се очертаваха, много добре. Учителят каза: „Животът на Луната е под кората и тези кратери са изкуствено постро­ени от жителите на Луната. Те представляват кондензатори на слънчевата енергия. Когато жителите на земята завършат еволюционния си път на земята, те трябва да минат през Школата на Луната. Там живеят 100 до 150 адепта". И през други години Учителят бе давал сведения за живота на Луната.

При друга среща на Изгрева Той ни показа планетата Юпитер, като много ясно се виждаха четирите големи спътници. Учителят поклати многоз­начително глава и каза: „На тази планета има много религиозни заблужде­ния".

Когато ни показа планетата Марс, много ясно се очертаваха каналите. Той каза: „Тия канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала".

При друг случай се обърна към мен и ме попита: „Какво желаеш да видиш?" Аз отговорих: „Сириус". Учителят нагласи телескопа с голямата ле­ща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, ви­дях го в необикновен блясък. След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: „Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена".

Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи колкото нашата планета земя. Един път надвечер съм на по­лянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: „Колко е интересен шрифта на облаците!" Той ме погледна и каза: „Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците".

Имаше много срещи на Изгрева под звездното небе с Учителя. Тук ние се чувствувахме като прашинки от безкрая на Вселената. Имахме усещането, че възприемаме небето над Изгрева като начало и край на цяла­та Вселена, която бе сътворена от Духа на Битието, защото тук при нас бе Всемировият Учител Беинса Дуно, който бе повелител на тази Вселена.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...