Jump to content

32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

С моят баща ме свързваше особено приятелство. След като се омъжих, той бе единственият човек с когото можех да споделям отчасти онова, което преживявах. След като получих съвет от Учителя да правя излети в планината, редовно с татко излизах два пъти в седмицата. Той обичаше цветята, поляните, природата и това бе за него голяма радост да придружа­ва дъщеря си в Балкана. Баща ми беше преминал през всички етапи, през които минаваха тогава българите. От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска рабо­тилница и накрая стига да основе фабрика за платове. Това бе най-високото стъпало, до което можеше да се изкачи един човек в Габрово. Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда. А после преми­на в Популярна банка в гр. Габрово. Той дочака смяната на този строй и преживя, как всичко, което бе спестявал поради една изключително груба грешка на един инженер, той закупи неподходящи машини, които се оказаха негодни за дърводобив и той фалира. Той доживя и видя как всички фабрики бяха национализирани и всички фабриканти бяха изхвърляни на улицата. Видя и се убеди в правотата на Учителя. Видя и доживя да види как всичко се рушеше, което тяхното поколение бе градило цели десетилетия. Той видя и разбра, че онова, което му казваше неговата дъщеря, че ще стане, според думите на Учителя, се осъществи. И то много точно.

Дойде и това време, когато моят баща заболя сериозно от хипертрофия на простатата. Имаше аденом на простатата и не можеше да уринира. Лекарите от Габрово веднага ни изпратиха при най-големия уролог с частна клиника през 1945 година. Аз го придружавах в болницата, през нощите вся­кога бях над неговото легло. Направиха операция и аз стоях при него и през нощта, и през деня. Бях много изморена, изтощена, измъчена от всичко, ко­ето се случваше с баща ми. След едно нощно дежурство се върнах изморена сутринта и полегнах на леглото в стаята определена за гости в бараката на брат ми Борис на Изгрева. В тази барака имаше две стаи, кухничка и килер. Едната стая бе за гости, а другата бе за Мария и Борис, които понякога престояваха в нея, защото те живееха вече на своята вила на Симеоновското шосе на три километра от Изгрева. Както бях унесена в леглото, в този момент дойде Мария от вилата, застана пред мене и много властно ми заяви: „Забранявам ти да си миеш ръцете на моята мивка тук, за­щото ще я замърсиш". Както винаги замълчах и с болка преглътнах всичко. Тя се страхуваше, че аз ще докарам заразата от болницата тук в бараката. Това можех да го разбера. Но другото не можах да разбера, че тя натърти на думите „моята мивка". А това всичко бе направено от Борис с неговия труд и тя не беше вложила нищо в тази барака и тя не беше нейна. Тя имаше една малка барака от една стаичка,която преди много години бе изгнила от време­то и чиито дъски накрая послужиха за огрев и за печката. А освен това тя не работеше, бе съпруга на Борис, бе домакиня и бе на негова издръжка. А че така жестоко се отнасяше с мене това вече го разбирах, защото знаех вече мнението на Учителя за целия този случай. Затова си мълчах и търпях. След няколко дни баща ми получи емболия на болничното легло и почина, след ко­ето го погребахме. И какво стана по-нататък? На Изгрева всяко нещо има финал. Само че трябва да дойде времето, за да се види този финал. И той се видя. Няколко месеца преди да се оцени бараката на Борис и преди да се разруши Изгрева бараката се запали и изгоря. Там имаше един квартирант, който поради невнимание допусна пожар и бараката изгоря. Изгоря барака­та барабар с мивката. Така собственикът на мивката се оказа, че няма нито мивка, нито барака. Борис не получи обезщетение за изгорялата барака, но му дадоха една малка сума за отчужденото място, равняващо се на две пенсии. Всички се учудваха, как е възможно да се случи това, когато много свети хора са живели и спали в тази барака. И светиите изгарят, когато нару­шат окултните закони.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...