Jump to content

34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА

Години наред ходехме с големи групи с Учителя на връх Мусала. Пътувахме с камиони до Чам курия и от там пеша през Царска Бистрица до хижата на Мусала. Багажът ни се изкачваше с коне. Повечето нямаха пари и си носеха багажа и храната на гърба. Първият бивак правехме до първото езеро до старата хижа, която бе дървена. Престоявахме един, два дни и след това отивахме към самия връх. При едно такова изкачване отсядахме на те­расата при вътрешното езеро, което е под връх Чадър тепе. Направихме от клекове ограда, за да се пазим от вятъра. Накладохме голям огън, нали има­ше клекове и насядахме около него да се топлим. Чайниците за гореща вода завряха. Всеки си носеше канче, поднасяхме го на дежурния по чайници, на­ливаше ни и пиехме до насита гореща вода. Захар си носехме в раницата. Аз бях седнала до Учителя, заметнат с пелерина. Чух гласа Му: „Утре ще отидем на връх Мусала". Пяхме около огъня, дойде време от умората да задремем всички около огъня. Беше късна нощ. Аз още не бях'заспала. Изведнъж пред мен застанаха три същества, толкова грамадни, че аз в сравнение с тях за­емах големината на мравка. Съществата бяха с пелерини до земята с цвета на мъглите и с шапки с големи периферии като на средновековните маги. Изгледаха ме с дълбок поглед и казаха: „Утре няма да отидете на върха, ще има мъгли". След като казаха това и се убедиха, че съм запомнила всичко, те със своите разперени пелерини изчезнаха в пространството. Това не беше сън, а беше наяве. Това не беше и видение, а беше на яве. Постарах се да за­помня всичко и да не го смятам, че това е сън. Заспала съм. Сутринта, когато всички се пробудихме беше непрогледна мъгла, не можеше да се мръдне. Братята се суетяха около огнището, трябваше да се запали огън и с подвиквания и с подсвирквания се ориентираха в гъстата мъгла, за да секат дърва за огъня. Този ден престояхме с Учителя около огнището в плен на гъста мъгла. След това тя се разсея и ние се качихме на върха с Учителя. Там Той се обърна към мен и се усмихна: „Е, рекох, тримата мускетари си прибраха шапките, гдето ни ги бяха оставили долу при езерото". Разбрах, че Учителят споменава за онези три същества, които аз бях видяла с дългите пелерини и големите шапки. Тук на Мусала нямаше мъгли, бе слънчево и тихо.А какъв изглед имаше наоколо! Приказна и неземна красота! Дух и Битие се сляха в едно чрез Словото на Учителя.

Друг път, след известно време отново отидохме на Мусала с малка гру­пичка приятели с Учителя. Преди да излезнем сутринта на върха, отсядахме при второто езеро до малката дървена хижа. Аз се унесох в размишление и в този момент планината оживя. От големите каменни блокове заизлизаха съ­щества в етерни тела, полупрозрачни в странни, старинни носии от различни епохи и култури: египетска, персийска, сирийска, старогръцка и пр. С тър­жествени и златни накити от съответните епохи. Тогава чух много ясен глас, който ми каза: „Това са водачите от тези епохи и култури, които не са си раз­решили правилно задачите като водачи и тези скални блокове са техните затвори". Беше изумително преживяване, защото само преди да тръгнем от Изгрева за Мусала, когато бях при Учителя, защото след всяко пристигане от Габрово имах среща с Него, Той ми каза: „Време е вече, когато планината ще ви разкрие съдържанието си". Тогава аз запомних това, но се учудвах, че това няма връзка с нашия разговор. Помислих, че това е някаква символика. А ето сега се оказа, че това изказване на Учителя не бе никаква символика, а една реалност, до която ми бе определено да се докосна и срещна на Рила. А това е едно необикновено преживяване в един друг свят, с други сетива и в друга реалност.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...