Jump to content

35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ

 

Две лета през 1933 и 1934 година ходихме на лагер на Витоша с Учителя в местността „Яворови присои" и по-точно вътрешния „Присой". Някои се бяха оплакали на Учителя, че летуването на Рила струва много скъ­по и той прехвърли лагера на Витоша. След две години престой на Витоша през лятото се оказа, че се харчат същите пари. Учителят ни изгледа: „Е, то какво излезе? Щом са същите пари, то ще си летуваме на Рила". За Витоша пътувахме с рейсове до Бистрица, а оттам ни посрещаха каракачанските коне, на които товарехме багажа си. По това време само каракачаните има­ха огромни стада, които летуваха по планините. Като излязохме всички на голата поляна, пред Учителя застана един овчар, който пасеше голямо стадо овце и Го запита: „Абе, Ти на колко си години?" Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше на планината. Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар!" Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността.
Горе, на вътрешния присой, в обятията на вековните ели, на една поля­на Учителят определи мястото на лагера. В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките. Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше гръб до дървото и там държеше беседите си. А ние бяхме насядали около Него на поляната. Незабравими дни. Пред нас се очертаваше връх „Резена". Аз често с поглед и с мисъл потъвах в този връх и се питах, защо ли носи името „Резен"?
Близо до лагера, при вътрешния Присой, в малката морена, в скалите Учителят откри изворче текуща вода. Под Негово ръководство започна да се каптира водата и да се прави чешмичка. Помагаха всички. Когато чешмичката бе готова, Учителят каза: „Трябва да се донесат декоративни камъни за облицовка". На коритото трябваше премяна.
На другия ден сутринта, след наряда аз взех празната си раница и тръгнах. След мен обичаше да ходи едно момиченце от лагера, което беше около шест годишно. Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнах­ме заедно. Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен". Възлизането беше опасно. Аз водех детето за ръка; а от двете страни на ръ­ба бяха пропасти. Всяка стъпка нагоре поемах с молитва. Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре. Нямах ни­каква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем. Когато поех об­ратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките. За миг се намерих пред двойната смърт. Тази на детето, за което носех отговорност и моят живот. Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих на едно клонче от клек, което на изкачване не видях. Детето с писък висеше хванало се за едни тревички. Аз се откачих от клекчето и с молитва поех към детето. Сложих го на рамене и с бавни, концентрирани стъпки поехме по ръба надолу. Когато приближихме края аз ускорих стъпки­те си. В този момент се заби в окото ми суха клечка и се откъсна 20 см. от нея и тя увисна в окото ми. Аз извадих клечката и с ръка погладих окото. За моя изненада нямаше никаква кръв. Беше чудо. Детето ме погледна и каза: „Лельо Цанке, то само Бог ти помогна".
Като слезнахме долу аз не се отказах от задачата. Поехме по гънката на Резена и право нагоре. Излезнахме на върха. Аз показах очертаната пъте­ка до Черни връх и казах на детето да отиде бавно до върха, докато аз напъл­ня раницата с декоративни камъни. В това време аз потънах в размишление. Съзнанието ми възприемаше странни идеи за първи път. Мисълта ми се носе­ше около идеята за новото хранене, което е от светлина. Когато слязохме в лагера, Учителят и приятелите довършваха обяда си под вековните ели. Приближих се и целунах свещената ръка. Учителят ме изгледа дълбоко: „Когато се движите в планината вас ви придружават ангели. Ако не беше та­ка нямаше днес да останете живи!" Той ми подаде една голяма праскова и за изненада на всички продължи да ми говори точно върху онези идеи, които преди час възприемах на върха, идеята за новата храна от светлина. Аз мно­го добре разбрах всичко.
Вечери наред, когато заставах пред големия огън с поглед към Резена, особени вълнения и тръпки ме раздрусваха при спомена за опасността и отговорността, която носех. Особено за неприятните последствия, които щях да донеса на целия лагер. Една вечер Учителят каза: „Тази обстановка от милиони години се е приготовлявала за нашето идване тук.'Това е било определено. Идването на Духа на Словото се определя само от Бога".
Неповторими преживявания.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...