Любовта иде от Висшите светове

[Hristo Vatev]

Любовта иде от Висшите светове

Когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от Невидимия свят, които са дошли да ни посетят Под думите Невидим свят не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от Невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение Любовта на нашите приятели от Невидимия свят. Когато един твой приятел от Невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5-6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с Любов. Любовта е закон, който съществува между частите и Цялото. Бог е Любов, т.е. Той е Цялото, затова се проявява между ангелите и между хората като части на Цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката Любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят. Изгревите на Слънцето, 22 март 1928

Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако поне един от възвишените ангели на Небето не мисли за тебе, ако един от архангелите, един от светиите не мисли за тебе, ако Бог не мисли за тебе. 32, стр. 82

Любовта в света постоянно се усилва. Тя е свещеният огън, който носи всичко в себе си. Мъже и жени, деца и родители, учители и ученици, слуги и господари - всички отворете капаците на своите сърца! Всички трябва да се проникнат от една обща идея за Бога, да съзнаят, че топлината и светлината на техните сърца иде от Бога. Тя представлява свещеният огън на живота, пред който всеки трябва да събуе своите обуща. Какво представляват нашите сърца? Олтар на Възвишени същества, на Възвишени ангели, които принасят там своята свята жертва пред Бога. Днес учените, които боравят с висшата математика, могат да изчислят силата на огъня, който излиза от нашите сърца. Знаете ли колко енергия се праща на нашата Земя? В едно френско списание са изчислени количеството и теглото на слънчевата светлина, която се изпраща на Земята. Значи и светлината има тежест. Математиците са изчислили, че светлината, която слиза на Земята, е около 160 тона. По същия начин може да се изчислят количеството и теглото на светлината, която се изпраща на Юпитер и на други планети. Освен светлинната енергия, известни са още и по-тънки, с по-деликатни форми енергии. Ангелите, които изпращат светлината от Слънцето, са Разумни същества; те постоянно ни говорят и ние трябва да привикнем на техния език, да ги разбираме. Когато човек се обезсърчи или се отчае, един от тия ангели дохожда близо до него и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай. Бог е вложил доста дарби в тебе.

ти ще ги разработиш и ще свършиш учението си с успех". „Наистина ли аз имам дарби?" „Да, ти имаш дарби и способности, работи за тяхното развитие!" Не се минава много време и гледаш: този човек се усмихнал, зарадвал се, има на какво да се надява. 18, из „Няма пророк"

Аз не говоря за Любовта като Разумна сила, не като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от Разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това. като се погледнеш в огледалото, виждаш, че приличаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен - отвътре, а не само да ме утешаваш - отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам". И той започва да говори сладко, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави. 126, стр. 37

В света нищо не може да дойде без Божията Любов. Благата не могат да дойдат ни за човешката Любов, ни за ангелската Любов. Без Божията Любов благата не могат да дойдат, най-малкото благо не може да дойде без нея. Може да имаш човешка Любов, и ангелска Любов да имаш, и тя не може да донесе това, което Божията Любов носи. Когато човешката Любов стане проводник на Божията Любов и когато ангелската Любов стане проводник на Божията Любов, тогава нещата се постигат. Когато човешката Любов стане проводник на ангелската и когато ангелската Любов стане проводник на Божествената, нещата се постигат. 61, из „Любов, вяра и надежда"

Каква е разликата между ангелската и Божествената Любов? Като ученици на Любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата Любов. Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската Любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показва, че ангелската Любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката Любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката Любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката Любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: „Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого". Животинската Любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко.

Ако разгледаме думата живот - животинска по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата животинско, обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. За пример: има животни, които проявяват по-висока Любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската Любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и Любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и Любовта им. Човешката Любов обаче обхваща и двата свята: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от Любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н. Щом мине опасността, която ги застрашава, те веднага се разпръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата Любов, човек трябва да мине през всички фази на Любовта: през животинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на Любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си.

И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската Любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката Любов; щом изчезнат страстите от човешката Любов, човек влиза в ангелската Любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на Любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на Любовта у различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате Любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата Любов - Божията. Ако думата любов не е определена, причината за това е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в Природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата Б. ангелската - с буквата А, човешката - с буквата М, от думата манас, която означава мъж, а животинската - с буквата Ж. Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка Любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелска Любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов. 65, стр. 100-101

Ангелската Любов съгражда човешкото сърце чрез топлината. Човешкото сърце има отражение в симпатичната (вегетативната) нервна система - в новата столица, но то има свое специфично място и в мозъка. Трябва да ви представя кое е това място в мозъка, в центъра на мозъка, отдето излизат нишки във всички направления. Следователно ангелската Любов служи като почва, дето Божествената Любов може да расте. Човешката Любов става почва на ангелската Любов. Значи човешката Любов се контролира от ангелската Любов. Ангелската Любов се проявява в твоето сърце. А животинската Любов е почва за човешката Любов. Казвате: „Това е животинска Любов!" Ако няма животинска Любов, човешката не може да се види. Ако човешката Любов не е почва за ангелската, и последната не може да се види. Ако ангелската Любов не е почва за Божествената, и последната не може да се прояви. В човешката Любов материята е по-гъста; в ангелската материята е по-рядка; а в Божествената не само че е рядка, но е хармонизирана. Тъй щото между частиците на тази Любов няма никакъв раздор. За да се възпитат силите в човека, те трябва да са в съгласие. Той трябва да знае как да примирява противоречията. 114, из „Четирите елемента"

Когато се научите да носите страданията, вие ще разберете човешката Любов. Когато се научите да се самоотричате, вие се учите на ангелска Любов. Когато дойде да обикнете всички, да не правите разлика между всички, то е Божествена Любов. Но то е далечно нещо. 65, стр. 201

И тъй. Божествената Любов е неизменна. Тя представя вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот. Ангелската Любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с тази Любов, не боледува. Човешката Любов ограничава. В нея има страсти. Тя е раздвоена. В нея има и добри, и лоши разположения. Животинската Любов се отличава по това, че лесно забравя.

Ангелската Любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който има ангелска Любов в сърцето си, се отличава с топлина. Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добро на всички хора, на всички живи същества. Злото е ограничение, изстиване. Следователно студът произлиза от омразата, а топлината - от Любовта. Дето има топлина, там е Любовта.

В заключение на всичко това казвам: щом прекараш някого през животинската Любов, ти забравяш грешките му; щом го прекараш през човешката Любов, ти ограничаваш пороците му; щом го прекараш през ангелската Любов, ти го туряш в огъня, който чисти. Най-после ще вдигнеш своя ближен на раменете си, ще го поставиш на вечната канара и ще му кажеш: „Сега ще научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците в себе си и в своите ближни и най-после ще се домогнеш до смисъла на живота". 12, стр. 88

Ако приложите Любовта, още сега животът ви ще се подобри: ангели ще почнат да ви посещават, и всеки ден ще ви носят по едно писмо от вашия Велик Баща. Той пише: „Радвам се, че сте се поправили, че животът ви се е подобрил". Христос казва: „Голяма е радостта на Небето, когато една душа се обърне към Бога". И аз казвам: голяма е радостта на Небето, когато една душа - мъж или жена - се реши да живее по Великия закон на Любовта. Голяма е радостта и на ангелите, като видят, че една душа е решила да приложи Закона на Великата Любов в живота си. 12, стр. 166

За да дойде човек в света, на Земята, трябва от Невидимия свят двама или трима ангели да донесат човешката душа. Когато са три ангелите, душата е Божествена. Когато са два, тя е ангелска, а когато един ангел я донася, тя е човешка. Тази душа. когато я донасят, е толкоз малка, че когато я носят в пространството, никой да не вижда какво носят. Като дойдат до Земята, те я обикалят три пъти. Там има врата. Намират вратата и влизат през нея. Тази душа ще се въплъти. Занасят я на майката, която подписва, че ще приеме душата. Тя е като малко семенце. Както земята приема семето, така и майката приема душата. 62, стр. 188

Първо трябва да се даде жертва, а после ангелите да дойдат на помощ. Ангелите идват със своята Любов в помощ на силата. После ще дойдат богатството, вярата, честта. Първият принцип, който трябва да се постави за основа в живота, е Любовта. Тя има два израза: висш - духовен, и низш - физически. Ако в духовния свят човек не обича всички, Любовта изчезва.

И обратно: ако във физическия свят човек обича всички, Любовта пак изчезва. Значи: във физическия свят ще обичате само Един. Като се говори за висш свят, подразбираме Небето, където живеят Възвишени и благородни същества. Те са силни, мощни, само с една ръка могат да вдигнат Земята. 19. стр. 164

Единственият въпрос, който заслужава внимание, е въпросът за Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е свещеният огън на живота. Когато Слънцето изгрява, ние имаме предвид служенето на ангелите. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символи на Мъдростта и на Любовта. Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а Любовта - женския принцип. Или: светлината е мъжкият принцип, а топлината - женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, Разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички Възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. Отворете прозорците си - да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината. Ще кажете: Как може да не виждаме тия същества? Много естествено. Вие виждате портрета им, но не виждате самите тях. 29, стр. 97

Ако един ангел обикне човека по ангелски начин, т.е. с вибрациите на ангелската Любов, този човек непременно ще умре. С други думи казано: този човек ще пристане на ангела. Той ще напусне тялото си и всички хора около него ще кажат: „Бог да прости този човек! Пресели се във вечността". Затова именно ангелите не идват често на Земята, за да не причиняват смърт на хората. Ако трябва да дойдат, те се обличат в човешка форма, за да не причиняват страдания на хората.

Казвате: „Добре е и ние да имаме ангелска Любов, или да ни обича някой, както ангелите обичат". Казвам: не желайте това, защото тази Любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава Любов. Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята Любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни - изобщо чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем е Бога. Целта на Бога обаче не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога, и сега ни изпраща в света - да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно под „сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината. 128, Из „Положителни и отрицателни страни на живота"

Любовта е Божественият език. „Ако човек говори с ангелски език, но Любов няма, той е мед, що звънти, и кимвал, що дрънка" (ап. Павел). Който владее езика на Любовта, само той е готов да буди човешкото съзнание. Всеки човек трябва да изучава този език и да си служи с него. Който владее езика на Любовта като език на Разумната природа, той е силен, велик човек. Не знае ли този език, той е хилав, слаб човек. Като четете Свещеното Писание по механически начин и цитирате различните стихове, вие си служите с човешкия език. Когато започнете да чувствате смисъла на тия стихове, вие сте дошли до ангелския език. Но има и друг, на който Бог и Природата говорят. Той е Божественият език, който и вие трябва да изучавате. Колкото малко думи да научите, започнете да ги съчетавате, да образувате от тях цели изречения. Научите ли да ги прилагате на място и навреме, вие сте влезли вече в правия път на живота. Това значи да дойде човек до Новата наука, която обяснява нещата по вътрешен път.

Следователно, за да дойде до Новата наука на живота. човек трябва да върви постепенно от човешкото към ангелското и от ангелското към Божественото. 96, из „Постоянни и преходни неща"

Корените на Божествената Любов са в човешката. Клоните - това е ангелската Любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора. 150, стр. 103