Jump to content

Recommended Posts

МИРЪТ

Мирът Божий превъзхожда всяко знание.

Учителя

Стоях над бездната на езерото на Съзерцанието и наблюдавах как гаснат в глъбините последните светлини. Езерото заспиваше. Слънцето клонеше на запад. Вечерният покой се спущаше над планината.

Зад формите на Природата има скрит живот. Човек може да общува с него и да придобие неговия мир. Тогава мирът е сила, която се излъчва от човека, чрез нея той може да има всичко, каквото пожелае. Няма същество, което да не чувства мира и да не е послушно на неговите повеления.

Заметнат със сивата гуна*, аз не се отличавах много от камъните наоколо. По тях пробягваха светлини и багри – и те имаха свой живот, говореха на свой език.

Странно нещо! Животът има вкус и човек може да го опита, както опитва чистата планинска вода. Човек може да го изследва и анализирва с незнайните сетива на душата си и да придобива знание и сила.

От скалите над бездната излезе зверче. То приличаше на лисица, но беше по-дребно. Зверчето се приближаваше към мене, като че не ме виждаше. Но скоро се убедих, че то ме вижда и знае за моето присъствие. От време на време се спираше и издаваше стенание, като че въздишаше. Като дойде близо до мене, животното замря неподвижно, склонило глава до земята.

Поисках да узная от какво има нужда, тъй като беше явно, че то молеше за нещо. Тогава, на онзи всемирен език без думи, чрез който ние мигновено и непосредствено узнаваме каквото поискаме, узнах молбата на майката. Станах и тръгнах след нея. Тя ме поведе по самия ръб на бездната, широк едва една стъпка, и спря до малка полянка сред скалите. Чух слабо скимтене и като се наведох, видях малко лисиче. То беше заклещило крачето си в пукнатината на скалата. Наведох се, внимателно освободих крачето и турих малкото до майка му.

Всяко живо същество чувства мира и му се доверява. Проверил съм това много пъти и на малки, и на големи животни.

Майката издаде слаби, едва доловими звуци. Иззад скалите излязоха още три лисичета – представяше ми семейството си, оказваше ми голямото Доверие. Не е лесно да се преодолее родовия страх!

Сега майката беше щастлива, легнала на тревата, а малките бозаеха, като се побутваха едно друго. Да, тук присъстваше Големият Живот.

Отдалечих се внимателно, да не смутя семейната идилия.

Разделихме се и едва ли ще се видим вече. Но остана една малка радост от тази среща – една невидима нишка остана между нас. По нея тече Любовта, която свързва всички същества.

Аз пак се върнах на моя камък и продължих разговора си с Великия Дух.

Той е, Който ни учи. Той е, Който бди над нас и ни пази.

Нека Неговият Мир да изпълва душите на всички винаги!

Няма по-хубаво нещо от това.

  • Like 2
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...