СКАЛИТЕ

[Hristo Vatev]

СКАЛИТЕ

Животът е един и ние трябва да знаем,

че в каквито и форми да го срещнем, той

е наш живот.

Когато паднат мъгли и времето се одъжди за дълго, скалите разцъфтяват. Лишеите по тях оживяват и показват всичките си цветове. Всеки излиза със свой цвят – жълт, зелен, червен, чер, и всеки има своята територия.

Лишеите са първите пионери на живота. Как могат да живеят те върху твърдите като стъкло скали? Как могат да се хранят и да задържат влагата, когато скалата изсъхва, щом я нагрее слънцето? Лишеят, който е съчетание на две растения – гъба и водорасло – е разрешил тези задачи по един чудесен начин. Водораслото съдържа хлорофил, значи въпросът за храната е разрешен; но то служи и за резервоар на водата. Какво става? Вечер, когато се захлади, въздухът осажда влагата по скалите и лишеят пие вода през нощта и се запасява. Да, просто растение, но какво гениално разрешение на една трудна задача представя то! Един учен, ако му се постави тази задача, при тези условия, би се затруднил. От това гледище животът представлява задачи, разрешени от разумни същества. Ето едно ново становище, от което може да се изучава природата.

Наблюдавайте скалите в тъмна нощ – те светят, безцветни пламъци пробягват по тях – лишеите и минералите фосфоресцират. Скалите не са безмълвни, те говорят. Материята им не е мъртва, в нея е записана историята на Земята, като на магнетофонна лента. Чудното е това, че човек има способността да разчита тези записи. Живота срещаме навсякъде, в най-различни форми. Има едно скрито знание, зад външните форми, човек може да дойде до него със своя ум и своето сърце, и да черпи от него колкото иска. Така създаде той науката и изкуството. Това е виждане.