Jump to content

САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ


Recommended Posts

САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ

Ако някой тръгне да търси Самодивските поляни, едва ли ще ги намери. Но ако се изгуби в горите, може да попадне точно на тях. Само Скитника ги намираше във всяко време, даже и в непрогледна нощ. Той беше свързан с тях – те бяха магнит, който го привличаше. У човека, както и у животните, има магнитно чувство. Чрез него те долавят онези лъчи и течения, по които птиците намират своите гнезда в горите и пътя си при дългите прелитания, понякога на хиляди километри.

Самодивските поляни бяха любимо място на Скитника. Тук той прекарваше дни, че и седмици. Беше свързан с всичко в тях – с всяко дръвче и храст, с птички и зверчета, с цветята и вековните гори наоколо. Това беше велик свят, в който той живееше със своите приятели.

Самодивските поляни бяха слънчеви, топли. Растителността беше млада, буйна и чудното беше това, че тук се срещаха дръвчета и храсти от всички видове, които растяха в Балкана. Това не беше станало без участието на човешка ръка – някой беше работил тук. В горната част на поляната, в меките варовици, имаше изсечена килия. Някога тук е живял отшелник, свят човек. Народните предания разказват за него.

В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян. По дряна бяха навързани цветни парцалчета и конци. Онези, които се бяха излекували, оставяха тук болестта – защото водата беше лековита.

На Самодивските поляни си бяха дали среща цветята от целия Балкан. Месец след месец те бележеха с цъфтежа си годишния календар – като се почне от кокичето и божиката, че до клашнѝка – есенния минзухар, който посреща зимата.

Този път Скитника излезе на поляните по обед. Слънцето беше затоплило гората. От влажната земя се издигаше ухание, сложно и деликатно. Какви ли аромати нямаше в него! Ако се разложи това общо чувство, може да се знае каква ще бъде зимата, какво има да се случи. Това беше език безмълвен, който малцина можеха да разбират. Той разкриваше един свят – дълбок и обширен, преддверие на Големия Живот.

Първото нещо, на което се натъкна Скитника и което много го учуди, бяха две рунтави опашки, които стърчаха над земята. Той се спря, огледа ги и разбра: това беше работа на Лисицата.

Лисицата беше бракониер. Беше дребничък селянин, тих и невидим. Скитника го срещаше понякога, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше – не обичаше да го срещат хора. Бракониерството му беше станало професия, но не от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани и чрез всевъзможни начини и хитрини ловеше птици и животни.

Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума. Скитника разваляше капаните и примките му, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и я измъкна. Уловената златка беше в ужас. Когато я пусна, тя избяга с големи скокове нагоре. Той изтегли за опашката и второто уловено зверче. Капаните на Лисицата бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат.

Скитника обходи поляните и намери още два капана, но празни. Измъкна кюнците, смачка ги и ги скри в камънаците. Пое дълбоко дъх. Погледът му потъна в синьото небе. Божият Мир го изпълни. Тук присъстваше Правдата – крепителка на света! Дълбока благодарност го изпълни, почувства се в своя свят.

Самодивските поляни бяха винаги влажни, трябва да се напояваха отнякъде. Тук тревите и цветята растяха буйно, зрееха най-хубавите горски ягоди, малини, къпини и боровинки. Това знаеше и мечката, затова не беше рядък случай да я срещне тук човек.

В този кът от Рая царуваше мир и най-добри отношения, може би защото слънцето огряваше Самодивските поляни. Знае се, че там, където слънцето цял ден грее, не може злото да успее!

Тази нощ огънят в килията горя до късно. Скитника слушаше гласовете на нощта и песента на пламъците. Мислено разговаряше с отшелника. Какво е мислел този свят човек, какво е преживявал тук?

Велико безмълвие обгръщаше и примиряваше всичко. Какви тайни криеше още То от човека!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...