Jump to content

МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“


Recommended Posts

МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“

ова лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти 50 километра по непознати и безлюдни места, при това боси. Привечер стигнахме в малкото манастирче „Свети Спас“, разположено на един хълм недалеко от Ямбол, на юг.

Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет, случи се тука да летуват няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си и, увлечени в разговори, не видяхме как се беше свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: „Забравила съм да налея вода! Какво ще правим сега?“ Казвам ѝ: „Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има?“ Сестрата казва: „Пуснали са кучетата вече, две големи кучета вълча порода! Толкова са зли, че никой не смее да излезе нощем на двора.“

Казвам ѝ: „Дай ми съдовете.“ „Моля те, недей отива, те са зверове!“

Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещера. Взех стомната и чайника и тръгнах. Сестрата с безпокойство пооткрехна вратата, за да види какво ще стане.

Като излязох на двора, спрях се за малко; за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал: като призове Доброто, човек няма от какво да се бои.

Тръгнах съсредоточен, с отмерена, спокойна стъпка, тиха, но не дебнеща. Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало напреко пред входа на пещерата, приближих се и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха.

Човек има чудни сетива! Той може да знае има ли опасност около него или не.

Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката.

Напрежението трая минута. Кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата. Доверието възтържествува!

Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората – не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха на изгрев слънце – кучетата не ни закачаха.

Във всяко същество живее Доброто, стига да можеш да го извикаш. То е сила всепобеждаваща.

Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: „В новата култура злото ще бъде слуга на Доброто!“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...