I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 201-250

[Iskri4ka]

201. Съмненията.

Ученикът трябва да мине през съмненията.

Тя е една област, която той трябва да

премине, и я мине до край. Там той ще се

намери в една северно-полярна нощ - дълга

нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва

да я прекара, за да излезе пак на светлия ден.

И да се крепи през всичкото време. След като

премине този период на мрак, ще дойде

прозрението - светлият ден на Посвещението!

202. Съмнението.

Съмнението е една задача на ученика,

която той трябва да реши правилно.

203. Съмнението.

Първият изпит, на който ученикът се

поставя сам, е съмнението. За туй той трябва

сам да прекара нощта на съмнението и сам да

го победи.

204. Светът на Любовта.

Щом си в Любовта, ти вярваш, и всичко е

светло за тебе. По това ще познаеш, че си в

света на Любовта.

Там съмнение няма; усъмниш ли се, това

показва, че Любовта я няма.

205. Мъчнотии.

Щом ученикът се определи да тръгне в

Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха

могли да го спънат. Той не трябва да се

смущава от тях. Това са посторонни неща за

него; той трябва да върви все напред!

206. Примирение.

Да се примириш с Бога, то значи да

приемеш Неговата Любов.

207. Методите на Бога.

Да любиш Бога, то значи да употребиш всички

методи, които Той употребява.

208. Бог.

Да разбираш Бога, то значи да си

послужиш с Божествената Светлина.

209. Познание на Бога.

Можеш да познаеш Бога, само когато Го

обичаш.

Можеш да познаеш Бога, само като

почувствуваш Неговата Любов.

210. Божествената правда.

Да живееш по Бога, то значи, да си служиш

с Божествената правда. А тази правда се

отнася към всички еднакво.

211. Мярката.

Учителят на всички ще даде точно толкова,

колкото е определено по Божествената правда

за тях. Никому по-малко.

Но Учителят е свободен да даде някому

повече.

212. Душата.

Ученикът трябва да обича душата на хората,

и като е тъй, той не трябва да мрази никого.

Сродната душа на този, когото ти обичаш,

и на онзи, когото ти не обичаш, горе еднакво

се обичат.

А ти по плът си направил разлика между

тях. Това е грях.

213. Отчет.

Ученикът не е длъжен да дава отчет на

хората. Той преди да постъпи тъй или инак,

трябва да се съобразява с Божиите закони и

наредби.

214. Морал.

Ученикът почва работата от там: как седи

работата му пред Бога, а не пред хората и

общественото мнение. Това е истинският

морал в живота на ученика.

215. Морал.

Морал - това е Любовта на ученика към

Бога.

Няма друг морал.

216. С Любов.

Ученикът трябва всичко да прави с Любов;

тогава и лесно ще го прави.

Няма ли Любов, ще срещне много

противоречия в пътя си - на първо място

съмнението.

217. Светът на Любовта.

Светът на Любовта е свят на Великите постижения.

Всяка работа, направена без Любов,

е безплодна.

Всяка работа, направена без Любов, е

престъпление.

218. Царството на мира.

На всичко, което става, намери мястото и

вътрешния смисъл. Така ще запазиш

равновесие при бурите на живота.

За да влезеш в Царството на Мира, това е

необходимо.

219. Благословение.

Когато някои Божествени благословения се

спират, причината лежи в ученика, а не в Бога.

Бог е отредил благословение за всички.

220. Плачът.

Ученикът трябва да плаче, когато никой не

го вижда.

Тогава плачът е благословен.

За човешки работи ученикът може да плаче

пред другите, но когато плаче за нещо

Божествено, той плаче насаме.

221. Небето.

Ученикът живее на земята, а мисли за

небето. На земята той иска да реализира

Божествените закони.

222. Търпение.

Издържай всичко заради Любовта, докато

я придобиеш. Дойде ли тя, ще получиш

търпението.

223. Любовта.

Само Любовта учи хората на послушание.

Новото послушание е послушание от

Любов!

„Който Ме люби, ще опази Моите заповеди."

Това е възможно само при Любовта. А след

това иде дарът:

„И Аз ще бъда с вас до скончанието на

века."

224. Послушание и учение.

Когато ученикът възприема Любовта от

Учителя, той има послушание, за да се посади

Любовта в него. А учи, за да възрастне тя в

него.

225. Ръцете.

Ръцете са създадени за работа!

Когато ученикът ги погледне, те му казват:

„Ние сме създадени за работа!"

Ученикът не трябва да бъде мързелив.

226. Ноктите.

Ученикът не трябва да има бели петна на

ноктите си.

Те са резултат на силно смущение и

притеснение.

Ученикът трябва да бъде много тих всякога.

- За него не трябва да има изненади.

227. Доброто.

С краката си ученикът ще отиде при

Доброто; с ръцете си ще го направи; а с устата

си ще го каже.

И трите свята трябва да вземат участие в

Доброто: физическият, ангелският и

Божественият.

228. Главата.

Главата на ученика трябва да е винаги

изправена, а не наведена.

Когато тя е наведена, лесно се възприемат

отрицателните мисли и настроения. А когато

е изправена, той се свързва със слънчевите

енергии и положителното в живота.

229. Погледът.

Погледът да бъде мек и чист, никога

раздвоен и винаги свързан с една Божествена

мисъл.

230. Погледът.

Погледът на ученика е такъв, че никога не

нарушава хармонията в другите.

231. Поздравът.

Най-добрият поздрав е поздравът на очите.

Той е най-чистият. Него Бог приема.

Любовта е нещо духовно, Божествено. Във

физическия свят тя се изразява чрез очите.

232. Движенията.

Всички движения на ученика трябва да бъдат

волеви и съзнателни. Ученикът не трябва да

прави нито едно несъзнателно движение,

защото те са под влиянието на изостаналите

духове.

233. Права стойка.

Ученикът трябва да има винаги права стойка.

Тя държи будно неговото съзнание и

предразполага Духа му към работа.

234. Правило.

След като е бил при Учителя, ученикът отива

право у дома си, без да се отбива никъде.

235. Храната.

Най-идеалната храна са плодовете.

Ученикът трябва да употребява предимно тях.

Те чистят както тялото, така също и мислите

и чувствата му.

236. Храната.

Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен

с благодарност и обич.

237. Сън.

Хубаво е ученикът да бъде буден до десет

часа вечерта и след това да спи.

238. Спане.

При лягане ученикът поставя всички

противоречия през деня на мястото им,

възстановява пълен мир и тишина и като

новородено дете в най-късо време заспива.

239. Болестите.

Ученикът не трябва да боледува. Той трябва

да гледа на болестите като на възпитателно

средство, с които природата уравновесява

силите на организма.

Любовта изключва всяка болест. Тя е

носителка на изобилния Живот.

Болният, потопен в Божията Любов, може да

оздравее моментално!

240. Окултна медицина.

Ученикът трябва да разбира от природна

медицина. Лечебни фактори са: храната,

водата, въздухът и светлината. Слънчевите

лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок

за тялото. Те действуват успокоително на

душата, ободрително на Духа.

Ученикът се лекува и чрез повдигане на

мислите и чувствата си.

Той се лекува и чрез молитва, а в някои

случаи с пост и молитва.

241. Чиста кръв.

Ученикът трябва да има чиста кръв. Чистите

мисли и желания поддържат нейната чистота.

242. Дрехите.

Ученикът пази дрехите си, защото е

прекарал част от аурата си в тях. Ако те

попаднат в неподходящи ръце, той ще страда,

без да знае, от къде иде страданието му.

243. Дрехите.

Дрехите на ученика трябва да бъдат широки

и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да

изпъква, и не лицето, а душата.

244. Топлина.

Ръцете на ученика трябва да имат винаги

умерена температура - да бъдат топли.

Студените ръце показват стеснен ум.

Трябва повече слънце. Топлината ще внесе

разположение на Духа.

245. Пари.

В отношенията си учениците трябва да

спазват следното: услуга за услуга, а не за

пари.

Парите могат да развалят човека. Те носят

друг образ, а чрез услугата ученикът ще

предаде и приеме образа на Любовта.

Бъдещата разменна монета ще бъде

приятелството!

Бъдещата разменна монета ще бъде

Любовта!

246. Пари.

Ученикът не трябва да прави услуга за пари;

това е вън от всяко правило на окултната

школа.

Той трябва да служи само от Любов!

247. Две правила

Първо. (относно себе си).

Ученикът никога не бива да иска пари за помощ.

Той трябва да изработи нещо, и тогава да му се заплати, ако

пожелае.

Второ. (относно другите). Ученикът никога не

трябва да дава пари за помощ. Той трябва да

създаде известна работа на онзи, който се

нуждае, и тогава вместо 25 лева, да заплати

100 лева. Тъй и другият да бъде свободен, че с

труд си е помогнал.

248. Улицата.

Когато ученикът ходи по улицата, трябва да

е съсредоточен и да се моли, за да избегне

ненужни неприятности.

249. Интуиция.

Ученикът трябва да се вслушва в своята

интуиция, и да пази първата мисъл, която му

идва. Тя ще го заведе в пътя, където няма

разбойници.

250. Интуиция.

Ученикът трябва добре да разпознава

хората. Първите впечатления, които той

получава за тях, са най-верни - тях да държи.

Вторите и третите са коментарии.