Jump to content

ДИВАТА КОЗИЧКА


Recommended Posts

ДИВАТА КОЗИЧКА

От хижа Заврачица прехвърляхме Родопите, за да слезем към Разлог. Бяла като памук мъгла покриваше планината, но времето беше тихо и топло.

Вървяхме напосоки. Изкачихме се на билото. Тук мъглата, подпряна от южния вятър, се възправяше на двеста-триста метра височина, отсечена като с нож.

Ние бяхме още в нея и изведнъж забелязахме на поляната пред нас дива козичка. Тя пасеше, а край нея играеше козленце. Спряхме се в мъглата, ветрецът идваше откъм тяхната страна и можехме да се любуваме на планинската идилия.

По едно време козичката се разтревожи – долови ли нещо, някакъв шум, някакъв мирис ли? Тя вдигна глава и се загледа към мястото, където стояхме неподвижно. В това време вятърът изтласка мъглата назад и ние се очертахме на белия ѝ фон.

Козичката издаде звук, припна, козленцето я последва. Тя заобиколи скалите и клековете по-долу и след малко се появи на другата страна, но вече сама. Беше скрила козленцето си и сега искаше да разбере какви сме, врагове или не, и ако трябва, да ни отведе от тук. Предпазливо се отдалечихме, учудени от майчината предвидливост.

Вярно, трепетно майчино чувство – то е чутко, то не се лъже.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...