СКЪРБЯТ ЛИ ЖИВОТНИТЕ

[Hristo Vatev]

СКЪРБЯТ ЛИ ЖИВОТНИТЕ

Някой пита, скърбят ли животните. Скърбят и тъгуват.

В съседния двор живееха петел, две кокошки и една патица. Сутрин хазяйката викаше шумно, като им пръскаше храна. Те идваха тичешком. Правеше впечатление, че петелът се беше привързал към патицата повече, отколкото към кокошките. Пък и патицата се беше привързала към него.

Всички живееха задружно и все заедно ходеха. Понякога петелът, като намереше лакомо късче, ще повика патицата на своя език – „ко, ко, ко“ и ще ѝ го отстъпи.

Вечер всички се нареждаха на една върлина в курника, бялата патица – до петела.

Един ден бялата патица изчезна – отиде в тенджерата на хазяйката.

Как почувствуваха, как разбраха птиците това?

Този ден в двора беше тихо. Кокошките и петелът стояха, накацали по върлината, и целия ден прекараха там, с глави под крилата. На виковете на хазяйката не слязоха за храна.

Скърбят ли животните? Скърбят.