Jump to content

СИВИТЕ ВОЛЧЕТА


Recommended Posts

СИВИТЕ ВОЛЧЕТА

Велика сила е Любовта. Тя всичко преодолява. Тя създава добрите, благоприятните условия, тя пази човека от зло.

В градчето ни живееше Евтим, млад градинар. Обработваше десетина декара земя. Произвеждаше разни зеленчуци, особено се славеха неговите ранни червени картофи. Всяка пролет отиваше в планинските села и подновяваше разсада. Обработваше ги добре, тореше – и имаше резултати. Само от картофите си изкарваше всички разходи. И доматите му бяха прочути в градеца. Той произвеждаше и пъпеши, особени сортове – сочни, сладки, ароматични. Дините му бяха едри, тънкокори и се пръскаха само от допиране на ножа, а вътре месцето – нежно, зърнесто, сочно и сладко. Изкуствени торове не употребяваше, тореше само с естествен тор.

Имаше Евтим две волчета, с които работеше градината си – сивички, дребни на ръст, но набити, яки, добре гледани. Може да се каже, че волчетата бяха влюбени в Евтима. Само като чуеха стъпките или гласа му, обръщаха към него глави, големите им хубави очи го търсеха. Но и той ги обичаше – сам им приготовляваше ярмата, винаги туряше малко топла вода, когато ги поеше, за да не се простудят. Всяка сутрин ги решеше – косъмът им лъщеше. Оборът им беше топъл, чист, всяка вечер им постилаше чиста слама. Говореше им като на човеци, а волчетата прижумяваха щастливи и му близваха с език ръката.

Веднъж Евтим пазари от един съсед голям куп тор в двора му и отиде да го вдигне с колата. Товари той, товари, а съседът се чуди: „Да не искаш да натовариш всичкия тор на един път?“ Евтим мълчи. Притуря отстрани ритли и все товари и товари. Съседът казва: “Ако го натовариш и волчетата ти мръднат колата, не ща ти пари за тора.“ Облогът стана. Дойдоха и други селяни, и любопитни – коментират, преценяват, обзалагат се. Никой не вярва, че волчетата ще могат да мръднат колата. Тя се изгуби под тора, последната лопата Евтим едва можа да метне отгоре.

От двора почваше баирче навън, към пътя. Евтим дойде при волчетата. Поглади ги, помилва ги, заговори им и като застана зад тях, опря рамо в колата и подвикна: „Хайде, Сивчо! Хайде, Живко!“ Волчетата опряха крака, гърбовете им се извиха като лъкове. „Хайде, Сивчо!“ Двете волчета се сляха в едно, напрегнаха всички сили – колата мръдна! Още едно усилие – краката им се разтрепераха, но преодоляха. И колата бавно тръгна напред.

Волчетата изкараха баира и колата излезе на пътя. Но и тук не беше лесно. Даде се малък отдих. Евтим ги милваше, говореше им, а те гледаха с благодарни, влажни бадемови очи. Обърнали ли сте внимание какви хубави очи имат волчетата, и колко са изразителни?

Намери се тук един търговец, който присъстваше отначало още, дойде при Евтим и му казва:

– Давам ти 300 000 лева за волчетата.

Евтим отговаря:

– Не ги продавам.

Търговецът добавя:

– Давам ти 400 000 лева.

– Не ги продавам. Хайде, Сивчо!

Като крепяха тежкия товар, волчетата вървяха бавно. Народът беше във възторг, насърчаваше ги. Събра се голяма тълпа. Достигнаха двора на Евтима. Тук трябваше особено усилие, за да се вкара колата вътре. Най-после волчетата спряха в двора. Те едва си отдишваха. Евтим ги милваше и им говореше.

Търговецът не се оставяше. Той искаше на всяка цена да има волчетата:

– Давам ти 500 000 лева!

Евтим каза:

– Не ги продавам.

Но едно мъничко колебание се роди в него. От дете мечтаеше за хубави коне и каруца. Мярна се в ума му мисълта, че най-хубавите коне струват 200 000 лева, ще останат и пари…

– Давам ти 600 000 лева за волчетата – казва търговецът.

Сделката стана. Търговецът откара волчетата при баща си на село.

Помръкна щастливият дом. Стана пуст и празен. Като че слънцето залезе за него, стана студено.

Купи Евтим коне, но не излезе както си го представяше. Единият от конете започна да куца. В градината също нещо се прекърши – болести нападнаха растенията му, като че се оттегли онзи, който ги пазеше. Каквото и да предприемеше Евтим, не му вървеше. Вдигна се радостта и благополучието от този дом!

Да. Велика сила е Любовта. На нея се покои щастието и благополучието на човека. Пазете я като зеницата на окото си!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...