Jump to content

Recommended Posts

ПУСАК

Имахме ангорски котарак – Пусак. Какъв косъм и каква опашка! Приятно беше да го гледаш. И по характер беше добър – чист, любезен, не дразнеше с нищо, почти не се усещаше присъствието му.

Пущахме го в градината. Там – живот на воля!

Веднъж Пусак хванал пойна птичка и я донесъл като трофей: оставил я при краката на другарката ми – очаквал похвала. Но тя го натупала хубаво, като му показвала птичката.

Оттогава Пусак не поглеждаше птичките, винаги обръщаше главата си на другата страна – не смееше вече да хване нищо живо.

Веднъж в кухнята гонеха мишка. Пусак присъстваше, но участие не вземаше, само наблюдаваше. Мишлето бягаше, обезумяло от страх – тук, там, най-после се свря в краката на котарака. То се сви на топчица между предните му крака, а Пусак не помръдва, не го закача.

Гледката беше трогателна!

Пуснахме мишлето в градината, а Пусак беше похвален и възнаграден – добре беше запомнил първия урок!

В животните се пораждат първите чувства, които у човека се развиват и разцъфтяват в голям вътрешен живот, от който се раждат изкуството, науката, отношенията между хората. Животът трябва да се изучава като едно велико Цяло. Никое същество не може да бъде изключено от него.

BN-MB-pusak.jpg

BN-MB-pusak.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...