Jump to content

Recommended Posts

БИАНКА

Бях се спрял пред магазина за продажба на птици и животни. Във витрината имаше само едно малко бяло кученце от породата Шпиц. Загледах се в него и не можах да откъсна погледа си. И то ме гледаше, радостно махаше опашка и скимтеше. Към това малко кученце усетих странна привързаност, сякаш отдавна се познавахме, като че ли бяхме живели някога заедно.

В това време се приближи продавачът и ми казва:

– Чудесно животно, темперамент – огън!

– Колко искаш за него?

Дадох му парите и взех кучето. То се прилепи към мене – нямаше нужда да го връзвам. Не мислехме да купуваме куче, но това ни спечели. Заведох го у дома. То – като че е било и пребило. Особено се привърза към моята другарка: скачаше около нея, тичаше наоколо, обиколи няколко пъти къщата, за да изрази радостта си. Тъй Бианка влезе в нашето семейство.

Моята другарка свири на пиано, а понякога и на хармониум. Веднъж тя свири и чува зад себе си, че някой пее. Обръща се: Бианка, вирнала главичката си нагоре, следва мелодията, и то доста вярно – пее!

Разбира се, тя на часа получи похвала – милувка и вкусни бисквити. Бианка беше радостна и щастлива от своята дарба!

Малкият Шпиц беше пеещо кученце. Между кучетата тази дарба се среща много рядко.

Тъй живяхме ние с нея сърдечно десетина години.

Чудни връзки съществуват между съществата! Те намират израз днес, а се подхранват от далечното минало.

Ние тъй знаем: миналото не е безвъзвратно отминало.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...