Jump to content

РАЗСТРЕЛ


Recommended Posts

РАЗСТРЕЛ

Ръководех строеж в голямо село. Пазачът в селсъвета Стоян имаше кученце – Бубчето. То беше дребничко на ръст, но какъв темперамент – огън! Господарят му беше за него божество. Бубчето не се отделяше от него – вървеше винаги една стъпка зад него, гледаше го за всичко в очите и изпълняваше заповедите му безусловно. Ако някой на шега се опиташе да дръпне дрехата на Стоян, Бубчето ожесточено се нахвърляше върху него, като лаеше отчаяно и хапеше. То не се страхуваше от никого и от нищо, понеже зъбките му бяха остри, та често пострадваха крачолите.

Бубчето не вземаше храна от никого. Когато някой му предлагаше нещо или му заговореше, то гледаше в очите своето божество и искаше да разбере какво то иска от него. Понякога Стоян оставяше някъде торбата си и казваше на Бубчето да я пази: „Стой тука!“ Бубчето лягаше до нея и никой вече не можеше да се доближи до торбата – ни куче, ни кон, ни човек. Стоян можеше да ходи с часове – Бубчето седи и пази. То с такова ожесточение нападаше, че и големи животни предпочитаха да се отдалечат.

Опитах се да се сприятеля с Бубчето, да му дам някои лакомства – нищо не помагаше, не ми обръщаше внимание, гледаше в очите само господаря си. Тогава измених тактиката: сприятелих се със Стоян, още повече, че работата ни беше обща – той доставяше материали за строежа.

Видя той моите безуспешни опити да се сближа с Бубчето и ми каза: „Докато не му разреша, няма да те погледне.“ Тогава извика Бубчето, тури ръката си на главата му – то примижа от блаженство. След това, като му говореше ласкаво и го милваше, взе моята ръка и я тури на главата му. След тази церемония Бубчето вече вземаше от мене храна и като го извиквах, идваше. Обръщаше ми наистина внимание, но винаги поглеждаше „божеството“, дали одобрява постъпката му.

По това време излезе нареждане да се избиват кучетата – „разнасят болести, смущават с лаенето си трудещите се“. Наредбата беше категорична. Всеки трябваше да заведе кучето си извън селото, край дъбовата кория; връзваха нещастните животни за едно дърво и ги разстрелваха.

И Стоян трябваше да заведе Бубчето, но нямаше нужда да го връзва. Той само го повика до дървото и му каза: „Стой тука!“ И Бубчето застана до дървото. Но човекът, който ги застрелваше, нещо се забави малко повече и Бубчето помери да отиде при господаря си. Той вдигна ръка, помаха и заповяда: „Стой там!“ Бубчето обаче взе този жест като знак да покаже коронния си номер. То се изправи на задните си крачета, а с предните помахваше, лицето му имаше тържествуващ израз: „А мога ли да ви покажа аз моя номер „послушание“?“ Изражението беше трогателно – едното ушленце беше клепнало, другото стърчеше нагоре, а очичките му се смееха.

Човекът, който се готвеше да стреля, хвърли пушката: „Аз на такова куче не стрелям! То като че е човек!“

Хората от селсъвета, които бяха там, бяха трогнати от гледката. Те решиха единодушно да помилват Бубчето.

Такива чудеса прави Любовта.

Двамата приятели се отдалечиха щастливи от злокобното място.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...