БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ

[Hristo Vatev]

БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ

Като студенти живеехме обикновено или в сутерените, или по таваните. Разбира се, предпочитахме таваните, поне бяха сухи, нямаше влага.

Тази година имахме късмет – държахме малка таванска стаичка. Наистина, изкачвахме пет етажа по тясна задна стълбичка, след това прекосявахме целия тъмен таван, докато дойдем до нашата стаичка.

Срещу нас, на същата височина, имаше подобен на нашия капандур, там живееха семейство гълъби – баща, майка и две подрастващи гълъбчета, които вече летяха. Човек можеше да се поучи от тях на внимание и обхода.

От време на време една Милостива ръка отваряше малкото прозорче на сандъка и сипваше храна. Семейството беше винаги нахранено. Но веднъж Милостивата ръка забравила да затвори вратичката и на покрива изскочи сивият махленски котарак. Той застана срещу отвора и с жадни очи избираше жертвата си. Тогава пред него застана големият бял гълъб – бащата. Той се хвърли върху него и котаракът го сграбчи, но понеже беше на самия край на корниза, и двамата полетяха надолу. Докато котаракът правеше своите сложни фигури, изтърва гълъба и той излетя, а котаракът тупна на долния балкон – това го спаси.

След малко бащата се върна при своите. Той беше толкова развълнуван, че целият се тресеше, гукаше и разправяше преживяванията си. Всички от семейството вземаха участие – изразяваха тревогата и радостта си.

После по общ сговор гълъбите плеснаха с крилете си, литнаха и дълго се рееха в небето, като правеха своите фигури и лупинги тъй само, за изкуството на полета , за радостта от живота и от това, че са невредими и заедно.

Пратих хабер на Милостивата ръка за случилото се и тя вече не забравяше вратичката отворена. Сега белите гълъби си живееха честито.

Да, зад малкия живот се чувства Големият Живот. Любовта е пътят към него.