Jump to content

ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ


Recommended Posts

ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

Малцина знаят, че идеята за освобождение от турско иго се зароди и се поддържаше в Атонските манастири, от калугерите.

Вие знаете, че на Атонския полуостров има манастири, където се подвизават монаси от всички страни на Балканите, които бяха поробени по онова време. Монасите най-добре знаеха какво нещо е робството. Самите манастири са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета. Всички монаси са се молели за своите поробени народи и, естествено, споделяли са помежду си мъките си. И така се заражда в тях идеята да обединят усилията си. Те решават в определен ден и час да се събират на общи молитви към Бога за освобождаване от агарянското иго. Тази духовна работа продължава много години. По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи. Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските манастири се посещават от много хора от целия свят. Молитвата на монасите за освобождение от робството, знайно или незнайно, се разпространява навсякъде.

След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи. Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите. И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста. Скритата идея е тази: след разпятието и свалянето от кръста иде възкресението – освобождението! Който пътува из страната, като влезе в една къща и види тази картина до кандилото на стената, знае, че стопанинът на този дом е привлечен за Делото. Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение! Монасите пътуват години наред, разнасят и поддържат идеята за свободата. Така основата вече е положена, а след това идат революционерите, които почват да организират бунт срещу турското иго. Тъй седи истината! Първо – молитва към Бога, мисъл, пожелание! После иде действието.

Тази заслуга на монасите не трябва да им се отрича. Колко трудно е било в онези времена придвижването по пътищата на Османската империя, още повече че монасите са пътували повечето пешком! Колко мъчнотии, изпитания, опасности и рискове е криело това пътуване! Един мълчалив, но голям подвиг на монасите е това. Те е трябвало да действат предпазливо, много внимателно, да проявяват психологическа прозорливост и да имат вътрешно ръководство, за да изберат хората, на които могат да открият тайната за голямото Дело. Като видят буден човек, вярващ, но и верен, в който има родолюбиво чувство, привличат го в молитвената акция. И като белег на това, че е приел да участва, дават му иконата. Това е било като знак за посвещение в Делото на освобождението. Тази икона със свалянето на Христа от кръста се нарича Антиминс, което вероятно означава съпротива. Виждал съм я много пъти, дори отпечатана на коприна.

Един от хората, които са получили Антиминса, е големият възрожденец Константин Дъновски, бащата на Учителя Петър Дънов. Когато като младеж той тръгва за Атон, за да стане монах, един стар калугер го среща в църквата „Св. Димитър“ в Солун, повиква го настрана и му казва: „Ти не си определен за монах. Ще се върнеш, откъдето си дошъл и ще служиш на народа си.“ И му дава Антиминса. Този Антиминс се пази и до днес в музея във Варна.

В тази голяма молитвена акция е станал само един провал. Патриархът в Цариград Григорий, който е бил привлечен в Делото, споделил това със своя протосингел, който го предал на турците. Патриархът бил посечен пред олтаря на църквата. Провалът е спрял до тук, защото никой не е знаел кои други участват в молитвите.

След общата молитвена акция дойде борбата за църковна независимост, а после дойдоха и революционерите: Раковски, Левски, Каравелов, Ботев, Караджата, Хаджията, Петко Войвода и много други. Народът беше вече подготвен, той живееше с идеята за освобождението. Така за борбата имаше вече почва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...